Обичала съм да пътувам!
Ами да, винаги така казвам, има го написано и черно на бяло в някоя от рубриките тук, май в "За мен". Като обичам, ето сега мога да се напътувам: вместо да си седя на д-то вкъщи, да си правя коледни сладкиши, да си опаковам подаръците на спокойствие, на 19 декември аз тепърва тръгвам и то служебно за Женева.

Тази сутрин съм заета с бъдещето - из целият апартамент се разнася уютен мирис на "пекарна", навън пресният сняг искри на слънцето и си мисля за бъдещето. Че Дади след малко ще стане, ще вдиша свежият аромат и тази зимна съботна утрин ще остане в нея като един хубав спомен. Разбира се не това е основната причина да правя dukatenbuhteln за закуска, за да има дъщеря ми хубави спомени от детството, а по-скоро факта, че сме останали без хляб.

Да си дойдем на думата: наближава Коледа! Аз лично обичам коледните празници, защото обичам роднините си, а толкова рядко ги виждам :(, обичам подаръците и обичам да готвя!
В Будапеща все пак малко прекаляват: започва се една коледна олелия и купуване на подаръци на килограм. А колкото повече наближава края на декември, ходенето по магазини става все по-смело и неприятно начинание за хора със здрави нерви.

Ще попитате какво за Бога, прави това родопско одеяло насред нашата тъй хубава кухня в Будапеща?! и то съпроводено с така романтичната светлина на свещи. Причината не е в липсата на ток, нито в липсата на вкус и само преди няколко дни самата аз бих изпаднала в недоумение: нямам нищо против родопското одеяло, то много топли и въобще Родопското Одеяло е понятие и във всяко уважаващо себе си домакинство е редно да има поне едно!