Баница с тиква и домашен локум от дюли

Не, не става дума за куче или друг някой домашен любимец!
Тук думата е за словенски курабийки и лелята на Матеуш и Златина. Но преди това малко за самата Словения, написано направо от Мотник!

Чатнито е с индийски произход. Има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Неслучайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него,(тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...

Любимите плодове на Далиани: дюла и нар. Не може да се отрече, вкуса и е малко нетрадиционен, което вероятно се дължи и на семейството и отчасти.
Като я гледах тези дни как сладко си хрупа една дюля, ми хрумна идеята да направя Тарт Татан обаче...с дюла.

"Испанската култара я намираме по-скоро в кафенетата, отколкото в университетите."
Мигел де Унамуно

Ябълков тарт, френска класика.

Защо готвим? Защото обичаме да хапваме, разбира се, но не само.
Затова обичаме да готвим, защото обичаме да даваме: обич, грижи, внимание. А готвенето също една възможност да ги изразим.

Последните слънчеви и топли дни, последните листа босилек, откъснати направо от градината, последните цветове по розовия храст, последните къпини...Приемам ги като подарък на дългото циганско лято (в Унгария го наричат "лятото на старите жени:) и им се радвам от сърце.

"Той сипа кафе/ в своята чаша. После сипа в кафето си мляко,/после -захар/ в свойто мляко с кафе..."
И добавка от мен към Жак Превер: и си отряза ОГРОМНО парче от сладкиша:)

Винаги малко ми се свиди:) да готвя с пресни домати.
Но психическият тормоз, който изпитвам докато домата бълбука в тенджерата, се компенсира после от вкуса: защото, предполагам сте съгласни с мен, вкуса на доматената супа от пресни домати няма много общо с тази от консерва.

След дългото мълчание набирам скорост :)
До такава степен, че за нула време обрах последните зрели смокини в двора и направих сладко. Рецептата е корсиканска и още от пролетта, когато бяхме на острова реших, че като узреят нашите смокини в двора, ще я пробвам.
Моят принос към тази класическа корсиканска рецепта са орехите.

Какво ми липсва през лятото в Унгария (освен планината и морето). Ами миризмата на печени чушки, която се носи по софийските (и не само по софийските) улици. Обожавам я!

Имаме гости :) Дади една приятелка от София, а за нас: брат ми, на път от Берлин за Белград :)
Гостите винаги ме въодушевяват!
Може би защото от тях, съвсем естествено, получавам повече похвали, колко е вкусно това, което съм приготвила :)

Лятото е в разгара си: на пазара цели щандове червенеят: щайги с малини, тук-таме по още някоя с ягоди, камари с череши и вишни...
Много подходящи за една Павлова!

Вкъщи сме на мароканска вълна: всеки по различни причини и по свой си начин.
Жоро по съвсем буквален: просто току що се върна оттам,
Дади, защото в училище изнася лекция за Мароко.
Аз, просто защото отново разгърнах книгата си "Le meilleur du Maroc", и потънах в багрите и рецептите и.

Здравейте европейци,
стресирани и невротични, емоционално объркани и нездравословно хранещи се.
А, точно за това ми е думата – за храната. Каквото хапваме, това сме.
Този пост (и тези редове) са дело на брат ми:)

Едно от любимите ми ястия, представител на унгарската кухня: паприкаш от риба сом!

"Баница, баница, баница с праз/ Не свиркат си рибките, също и аз.
Задайте ми гатанка - казвам завчас:/"Баница, баница, баница с праз."
Мечо Пух, Глава шеста, в която Ийори има рожден ден и получава два подаръка

Обикновено дълго приготвяме нещо, което след това за минути изчезва.
Ето една рецепта, която "работи" обратно: лесно и сравнително бързо се приготвя, но бавно се консумира, много вкусна, но хранителна :)
Трюфелена торта!

Като чуя "свети Георги" и винаги се сещам за една сцена в "Мера според мера": Руси Чанев е коленичил пред икона на свети Георги и и говори: "Свети Георгеее, свети Георгеее...". Сещате ли се?

Опитвам се да събера мисли и куфари, да се адаптирам отново към ежедневието. Тези дни ще ви разкажа за Корсика, ще отговоря на имейлите си и най-после ще си разопаковам багажа.
А понеже и дотогава трябва да се живее, пие и хапва: лазаня с аспержи.

Този пост го писа Юлето: "Като малка винаги обичах Великден. Единственото което не понасях: месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнява в забранена зона за мен в продължение на 24 часа...Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат..."

Дойде сезона на аспержите. Като малка мислех, че аспержите са някакви морски животинки, нещо като скариди или раци или бог знае какво, във всеки случай не предполагах, че са зеленчук ...Звучаха ми много екзотично!

С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.

Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна...

Жоро добре го е измислил: ако кани гости, явно няма да ги посрещам само с зелении, така има шанс и той да хапне някоя и друга мръвка.
Хитро, не отричам, но...

Днес е събота сутрин. Мързеливо време и не много слънчево. Я да дам моята лепта към сайта на сестра ми. От много време се каня, но все не ми достига една чаена лъжичка вдъхновение, понякога и повече. (Този пост е дело на Силви)

Отсега да ви предупредя: тази седмица в кухнята ми ще преобладава зеления цвят. Надявам се да не правите такива физиономии, като Жоро...

Довечера сме на гости и обещах да занеса десерт. Уж правя свесни сладкиши, но опре ли до сладкиш за гости, все нещо се прецаква...
Така че избягвам експериментите при такива поводи и се доверявам на няколко изпитани рецепти.
Такива са еклерите на мама :)

След булгура нахут! Естествено! (За мен, за Жоро не чак толкова:)
Аз много обичам нахут. Бих го яла суров, предварително накиснат във вода предната вечер и бих си припявала от удоволствие: "чичериборшо-о-о, чичериборшо-о". Така е на унгарски "нахут". Много весело звучи, нали?

Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.

В дъждовно време има две неща, които си струва да върши човек: да прави шоколад или да меси хляб. И понеже дъжда продължи и днес, а вчера беше шоколадовия ден, не ми остана друго, освен да запретна ръкави и да омеся един хляб :)

С Надето се запознах на сватбата на Матеуш и Златина в Словения...Оттогава се случиха доста неща, например Надето стана майка на две близначета (Топчовците, както ги наричаме), премести се от Париж в Савой и се заканва, че оттам пък ще се мести в София...

Ако обичаш прóфирни, рáзкарни и киселички сладкиши, това е Сладкиша.
Понятията "прóфирен" и "рáзкарен" не са със съвсем ясна етимология, поне за мен. Вкъщи ги внедри чичо Светлин, приятел на родителите ми.
За тази лимонова торта ми се струват много подходящи.

Никога не съм била в Португалия и не знам много за португалската кухня.
Но не бих имала нищо против да се срещна лично с тази леля на някой лисабонски пазар...

Бидейки кръстена на болярина Десимир, негативен герой от "Ивайло" на Стоян Загорчинов, нямам имен ден.
Затова пък и баща ми и Жоро имат доста сериозни, едва ли не с размера на национален празник...
Днес е Тодоров ден. Казват му още Конския Великден.

Правя това ястие от години, сега като се замисля, май винаги когато вече много чакам да съблека дебелото си зимно яке,
да си вържа мартеницата на някое цъфнало клонче или да шляпам боса (ако не навън, поне вкъщи!).

Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)

Ето най-после и рецептата на супата от поста ми "Събота á la française".
Много вкусна, френска класика :))

Да ти е сладко!

Помните ли първите "апрески" през 80-те години? Моите бяха червени, с бели връзки, лесно ми се мокреха краката в тях и тогава изваждах дунапрена им да се суши... Въобще ни ми е и хрумвало тогава, че апрески всъщност са две думи и значението им не се изчерпва с дебелите тромавки ботушки, а означава "après-ski", демек "след ски" и си е цяло социално явление, характерно за ски културата в Алпите.

Сега е времето на зимните ваканциите.
Мнозина се отправят с коли към планините, което си е все пак няколко часа път и в такива случаи не е лошо да имаш малко сладки за из път.

Тази събота разменяме ролите: аз карам Далиани в конюшната, Жоро (по негово желание!) остава да приготя обяд... За 16 години брачен живот май мога да преброя на пръсти кулинарните му изяви.

"Заплашва" ни обяд á la français. Или гладна смърт. Зависи...

Слънцето отново се скри и отново дойде студът… Според мен вкусът на портокал и шоколад много може да помогне с търпение и добро настроение да преживеем тези последни (надявам се) студени дни.

Не питай какво е това: няма име. Мога само да кажа какво има в него.
И още, че е много вкусно! И полезно!! И много бързо се приготвя!!!
В негова чест измислих нова рубрика: "slow food, нaбързо":)

Всички сме чували за токайско вино.
Всички знаем фразата на Луи XIV - "C'est le roi des vins et le vin des rois"
Според мен обаче днес малцина в България занаят какво толкова му е уникално на Tокайското вино и защо се радва на такова световно признание.

Още нямам много постове на български, но в малкото, които съм написала, със сигурност вече съм ви споменавала, че много обичам гости. Обичам да ходя на гости, но дори малко повече обичам аз да каня гости, цял ден да се въртя около печката, а вечерта да отпивам доволно от чашата си с вино, заобиколена от тях.

Възпитанието си получих предимно през 70-те и ранните 80 години. Може би затова някъде дълбоко в себе си все още се боря с призрака на един соц. предразсъдък: че готвенето е загубено време, а жените, които прекарват прекалено много време около печката са скучни домакини.

Не смогвам: да работя, да готвя, (а напоследък и сняг рина(!)-тази седмица ние сме дежурни в къщата), да пиша блог на унгарски и на български...Но вечер една чаша хубаво червено вино пооправя нещата. А към нея, т.е. към виното в нея ти препоръчвам, и то горещо, едно предястие.

Днес, Сряда, в 15 часът и 19 минути си мисля, че съм щастливка.
Затова, защото днес, в Сряда, в 15:19 мога да си седя в къщи с чаша следобедно горещо кафе и да се наслаждавам на падащия сняг. В падащият сняг има тихо щастие, което се пренася и в мен.

Тази сутрин съм заета с бъдещето - из целият апартамент се разнася уютен мирис на "пекарна", навън пресният сняг искри на слънцето и си мисля за бъдещето. Че Дади след малко ще стане, ще вдиша свежият аромат и тази зимна съботна утрин ще остане в нея като един хубав спомен. Разбира се не това е основната причина да правя dukatenbuhteln за закуска, за да има дъщеря ми хубави спомени от детството, а по-скоро факта, че сме останали без хляб.

Да си дойдем на думата: наближава Коледа! Аз лично обичам коледните празници, защото обичам роднините си, а толкова рядко ги виждам :(, обичам подаръците и обичам да готвя!
В Будапеща все пак малко прекаляват: започва се една коледна олелия и купуване на подаръци на килограм. А колкото повече наближава края на декември, ходенето по магазини става все по-смело и неприятно начинание за хора със здрави нерви.

Ще попитате какво за Бога, прави това родопско одеяло насред нашата тъй хубава кухня в Будапеща?! и то съпроводено с така романтичната светлина на свещи. Причината не е в липсата на ток, нито в липсата на вкус и само преди няколко дни самата аз бих изпаднала в недоумение: нямам нищо против родопското одеяло, то много топли и въобще Родопското Одеяло е понятие и във всяко уважаващо себе си домакинство е редно да има поне едно!

Тук ще става дума за есента, но какво да направя, когато Даниел, програмиста, който се нае да ми помогне в "сглобяването" е толкова бавен (и несериозен), че докато тръгне блога ми, ето че падна сняг... но все пак ще си публикувам поста, написала съм си го и съм го приготвила!!!

Не знам как да го нарека: традиция ли, институция ли, но бухтите в неделя сутрин за нас са нещо такова. Всяка неделя сутрин, след задължителната чаша кафе веднага запретвам ръкави: 3 яйца, 250 грама брашно... всъщност вече въобще не меря продуктите, карам на око. Но днес, в Твоя чест, след като изсипах брашното в купата, тъкмо да чукна яйцата, сетих се, че не мога после да напиша рецептата!