Баница с тиква и домашен локум от дюли

Чатнито е с индийски произход. Има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Неслучайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него,(тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...

"Испанската култара я намираме по-скоро в кафенетата, отколкото в университетите."
Мигел де Унамуно

Защо готвим? Защото обичаме да хапваме, разбира се, но не само.
Затова обичаме да готвим, защото обичаме да даваме: обич, грижи, внимание. А готвенето също една възможност да ги изразим.

Винаги малко ми се свиди:) да готвя с пресни домати.
Но психическият тормоз, който изпитвам докато домата бълбука в тенджерата, се компенсира после от вкуса: защото, предполагам сте съгласни с мен, вкуса на доматената супа от пресни домати няма много общо с тази от консерва.

Какво ми липсва през лятото в Унгария (освен планината и морето). Ами миризмата на печени чушки, която се носи по софийските (и не само по софийските) улици. Обожавам я!

"Баница, баница, баница с праз/ Не свиркат си рибките, също и аз.
Задайте ми гатанка - казвам завчас:/"Баница, баница, баница с праз."
Мечо Пух, Глава шеста, в която Ийори има рожден ден и получава два подаръка

Обикновено дълго приготвяме нещо, което след това за минути изчезва.
Ето една рецепта, която "работи" обратно: лесно и сравнително бързо се приготвя, но бавно се консумира, много вкусна, но хранителна :)
Трюфелена торта!

Опитвам се да събера мисли и куфари, да се адаптирам отново към ежедневието. Тези дни ще ви разкажа за Корсика, ще отговоря на имейлите си и най-после ще си разопаковам багажа.
А понеже и дотогава трябва да се живее, пие и хапва: лазаня с аспержи.

Дойде сезона на аспержите. Като малка мислех, че аспержите са някакви морски животинки, нещо като скариди или раци или бог знае какво, във всеки случай не предполагах, че са зеленчук ...Звучаха ми много екзотично!

С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.

Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна...

Отсега да ви предупредя: тази седмица в кухнята ми ще преобладава зеления цвят. Надявам се да не правите такива физиономии, като Жоро...

След булгура нахут! Естествено! (За мен, за Жоро не чак толкова:)
Аз много обичам нахут. Бих го яла суров, предварително накиснат във вода предната вечер и бих си припявала от удоволствие: "чичериборшо-о-о, чичериборшо-о". Така е на унгарски "нахут". Много весело звучи, нали?

Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.

В дъждовно време има две неща, които си струва да върши човек: да прави шоколад или да меси хляб. И понеже дъжда продължи и днес, а вчера беше шоколадовия ден, не ми остана друго, освен да запретна ръкави и да омеся един хляб :)

Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)

Ето най-после и рецептата на супата от поста ми "Събота á la française".
Много вкусна, френска класика :))

Да ти е сладко!

Помните ли първите "апрески" през 80-те години? Моите бяха червени, с бели връзки, лесно ми се мокреха краката в тях и тогава изваждах дунапрена им да се суши... Въобще ни ми е и хрумвало тогава, че апрески всъщност са две думи и значението им не се изчерпва с дебелите тромавки ботушки, а означава "après-ski", демек "след ски" и си е цяло социално явление, характерно за ски културата в Алпите.

Сега е времето на зимните ваканциите.
Мнозина се отправят с коли към планините, което си е все пак няколко часа път и в такива случаи не е лошо да имаш малко сладки за из път.

Тази събота разменяме ролите: аз карам Далиани в конюшната, Жоро (по негово желание!) остава да приготя обяд... За 16 години брачен живот май мога да преброя на пръсти кулинарните му изяви.

"Заплашва" ни обяд á la français. Или гладна смърт. Зависи...

Не питай какво е това: няма име. Мога само да кажа какво има в него.
И още, че е много вкусно! И полезно!! И много бързо се приготвя!!!
В негова чест измислих нова рубрика: "slow food, нaбързо":)

Още нямам много постове на български, но в малкото, които съм написала, със сигурност вече съм ви споменавала, че много обичам гости. Обичам да ходя на гости, но дори малко повече обичам аз да каня гости, цял ден да се въртя около печката, а вечерта да отпивам доволно от чашата си с вино, заобиколена от тях.

Възпитанието си получих предимно през 70-те и ранните 80 години. Може би затова някъде дълбоко в себе си все още се боря с призрака на един соц. предразсъдък: че готвенето е загубено време, а жените, които прекарват прекалено много време около печката са скучни домакини.

Не смогвам: да работя, да готвя, (а напоследък и сняг рина(!)-тази седмица ние сме дежурни в къщата), да пиша блог на унгарски и на български...Но вечер една чаша хубаво червено вино пооправя нещата. А към нея, т.е. към виното в нея ти препоръчвам, и то горещо, едно предястие.

Днес, Сряда, в 15 часът и 19 минути си мисля, че съм щастливка.
Затова, защото днес, в Сряда, в 15:19 мога да си седя в къщи с чаша следобедно горещо кафе и да се наслаждавам на падащия сняг. В падащият сняг има тихо щастие, което се пренася и в мен.

Тази сутрин съм заета с бъдещето - из целият апартамент се разнася уютен мирис на "пекарна", навън пресният сняг искри на слънцето и си мисля за бъдещето. Че Дади след малко ще стане, ще вдиша свежият аромат и тази зимна съботна утрин ще остане в нея като един хубав спомен. Разбира се не това е основната причина да правя dukatenbuhteln за закуска, за да има дъщеря ми хубави спомени от детството, а по-скоро факта, че сме останали без хляб.

Ще попитате какво за Бога, прави това родопско одеяло насред нашата тъй хубава кухня в Будапеща?! и то съпроводено с така романтичната светлина на свещи. Причината не е в липсата на ток, нито в липсата на вкус и само преди няколко дни самата аз бих изпаднала в недоумение: нямам нищо против родопското одеяло, то много топли и въобще Родопското Одеяло е понятие и във всяко уважаващо себе си домакинство е редно да има поне едно!

Не знам как да го нарека: традиция ли, институция ли, но бухтите в неделя сутрин за нас са нещо такова. Всяка неделя сутрин, след задължителната чаша кафе веднага запретвам ръкави: 3 яйца, 250 грама брашно... всъщност вече въобще не меря продуктите, карам на око. Но днес, в Твоя чест, след като изсипах брашното в купата, тъкмо да чукна яйцата, сетих се, че не мога после да напиша рецептата!