"Баница, баница, баница с праз/ Не свиркат си рибките, също и аз.
Задайте ми гатанка - казвам завчас:/"Баница, баница, баница с праз."
Мечо Пух, Глава шеста, в която Ийори има рожден ден и получава два подаръка

Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна...

В дъждовно време има две неща, които си струва да върши човек: да прави шоколад или да меси хляб. И понеже дъжда продължи и днес, а вчера беше шоколадовия ден, не ми остана друго, освен да запретна ръкави и да омеся един хляб :)

Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)

Тази сутрин съм заета с бъдещето - из целият апартамент се разнася уютен мирис на "пекарна", навън пресният сняг искри на слънцето и си мисля за бъдещето. Че Дади след малко ще стане, ще вдиша свежият аромат и тази зимна съботна утрин ще остане в нея като един хубав спомен. Разбира се не това е основната причина да правя dukatenbuhteln за закуска, за да има дъщеря ми хубави спомени от детството, а по-скоро факта, че сме останали без хляб.

Не знам как да го нарека: традиция ли, институция ли, но бухтите в неделя сутрин за нас са нещо такова. Всяка неделя сутрин, след задължителната чаша кафе веднага запретвам ръкави: 3 яйца, 250 грама брашно... всъщност вече въобще не меря продуктите, карам на око. Но днес, в Твоя чест, след като изсипах брашното в купата, тъкмо да чукна яйцата, сетих се, че не мога после да напиша рецептата!