Баница с тиква и домашен локум от дюли

Не, не става дума за куче или друг някой домашен любимец!
Тук думата е за словенски курабийки и лелята на Матеуш и Златина. Но преди това малко за самата Словения, написано направо от Мотник!

Любимите плодове на Далиани: дюла и нар. Не може да се отрече, вкуса и е малко нетрадиционен, което вероятно се дължи и на семейството и отчасти.
Като я гледах тези дни как сладко си хрупа една дюля, ми хрумна идеята да направя Тарт Татан обаче...с дюла.

Ябълков тарт, френска класика.

Защо готвим? Защото обичаме да хапваме, разбира се, но не само.
Затова обичаме да готвим, защото обичаме да даваме: обич, грижи, внимание. А готвенето също една възможност да ги изразим.

Последните слънчеви и топли дни, последните листа босилек, откъснати направо от градината, последните цветове по розовия храст, последните къпини...Приемам ги като подарък на дългото циганско лято (в Унгария го наричат "лятото на старите жени:) и им се радвам от сърце.

"Той сипа кафе/ в своята чаша. После сипа в кафето си мляко,/после -захар/ в свойто мляко с кафе..."
И добавка от мен към Жак Превер: и си отряза ОГРОМНО парче от сладкиша:)

Имаме гости :) Дади една приятелка от София, а за нас: брат ми, на път от Берлин за Белград :)
Гостите винаги ме въодушевяват!
Може би защото от тях, съвсем естествено, получавам повече похвали, колко е вкусно това, което съм приготвила :)

Лятото е в разгара си: на пазара цели щандове червенеят: щайги с малини, тук-таме по още някоя с ягоди, камари с череши и вишни...
Много подходящи за една Павлова!

Обикновено дълго приготвяме нещо, което след това за минути изчезва.
Ето една рецепта, която "работи" обратно: лесно и сравнително бързо се приготвя, но бавно се консумира, много вкусна, но хранителна :)
Трюфелена торта!

Този пост го писа Юлето: "Като малка винаги обичах Великден. Единственото което не понасях: месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнява в забранена зона за мен в продължение на 24 часа...Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат..."

Довечера сме на гости и обещах да занеса десерт. Уж правя свесни сладкиши, но опре ли до сладкиш за гости, все нещо се прецаква...
Така че избягвам експериментите при такива поводи и се доверявам на няколко изпитани рецепти.
Такива са еклерите на мама :)

С Надето се запознах на сватбата на Матеуш и Златина в Словения...Оттогава се случиха доста неща, например Надето стана майка на две близначета (Топчовците, както ги наричаме), премести се от Париж в Савой и се заканва, че оттам пък ще се мести в София...

Ако обичаш прóфирни, рáзкарни и киселички сладкиши, това е Сладкиша.
Понятията "прóфирен" и "рáзкарен" не са със съвсем ясна етимология, поне за мен. Вкъщи ги внедри чичо Светлин, приятел на родителите ми.
За тази лимонова торта ми се струват много подходящи.

Сега е времето на зимните ваканциите.
Мнозина се отправят с коли към планините, което си е все пак няколко часа път и в такива случаи не е лошо да имаш малко сладки за из път.

Слънцето отново се скри и отново дойде студът… Според мен вкусът на портокал и шоколад много може да помогне с търпение и добро настроение да преживеем тези последни (надявам се) студени дни.

Да си дойдем на думата: наближава Коледа! Аз лично обичам коледните празници, защото обичам роднините си, а толкова рядко ги виждам :(, обичам подаръците и обичам да готвя!
В Будапеща все пак малко прекаляват: започва се една коледна олелия и купуване на подаръци на килограм. А колкото повече наближава края на декември, ходенето по магазини става все по-смело и неприятно начинание за хора със здрави нерви.

Тук ще става дума за есента, но какво да направя, когато Даниел, програмиста, който се нае да ми помогне в "сглобяването" е толкова бавен (и несериозен), че докато тръгне блога ми, ето че падна сняг... но все пак ще си публикувам поста, написала съм си го и съм го приготвила!!!