Баница с тиква и домашен локум от дюли

Не, не става дума за куче или друг някой домашен любимец!
Тук думата е за словенски курабийки и лелята на Матеуш и Златина. Но преди това малко за самата Словения, написано направо от Мотник!

Чатнито е с индийски произход. Има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Неслучайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него,(тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...

Любимите плодове на Далиани: дюла и нар. Не може да се отрече, вкуса и е малко нетрадиционен, което вероятно се дължи и на семейството и отчасти.
Като я гледах тези дни как сладко си хрупа една дюля, ми хрумна идеята да направя Тарт Татан обаче...с дюла.

"Испанската култара я намираме по-скоро в кафенетата, отколкото в университетите."
Мигел де Унамуно

Ябълков тарт, френска класика.

Защо готвим? Защото обичаме да хапваме, разбира се, но не само.
Затова обичаме да готвим, защото обичаме да даваме: обич, грижи, внимание. А готвенето също една възможност да ги изразим.

Последните слънчеви и топли дни, последните листа босилек, откъснати направо от градината, последните цветове по розовия храст, последните къпини...Приемам ги като подарък на дългото циганско лято (в Унгария го наричат "лятото на старите жени:) и им се радвам от сърце.

"Той сипа кафе/ в своята чаша. После сипа в кафето си мляко,/после -захар/ в свойто мляко с кафе..."
И добавка от мен към Жак Превер: и си отряза ОГРОМНО парче от сладкиша:)

Винаги малко ми се свиди:) да готвя с пресни домати.
Но психическият тормоз, който изпитвам докато домата бълбука в тенджерата, се компенсира после от вкуса: защото, предполагам сте съгласни с мен, вкуса на доматената супа от пресни домати няма много общо с тази от консерва.

След дългото мълчание набирам скорост :)
До такава степен, че за нула време обрах последните зрели смокини в двора и направих сладко. Рецептата е корсиканска и още от пролетта, когато бяхме на острова реших, че като узреят нашите смокини в двора, ще я пробвам.
Моят принос към тази класическа корсиканска рецепта са орехите.

Не смогвам: да работя, да готвя, (а напоследък и сняг рина(!)-тази седмица ние сме дежурни в къщата), да пиша блог на унгарски и на български...Но вечер една чаша хубаво червено вино пооправя нещата. А към нея, т.е. към виното в нея ти препоръчвам, и то горещо, едно предястие.

Тук ще става дума за есента, но какво да направя, когато Даниел, програмиста, който се нае да ми помогне в "сглобяването" е толкова бавен (и несериозен), че докато тръгне блога ми, ето че падна сняг... но все пак ще си публикувам поста, написала съм си го и съм го приготвила!!!

Не знам как да го нарека: традиция ли, институция ли, но бухтите в неделя сутрин за нас са нещо такова. Всяка неделя сутрин, след задължителната чаша кафе веднага запретвам ръкави: 3 яйца, 250 грама брашно... всъщност вече въобще не меря продуктите, карам на око. Но днес, в Твоя чест, след като изсипах брашното в купата, тъкмо да чукна яйцата, сетих се, че не мога после да напиша рецептата!