Вчера по Skype майка се похвали, че е разгледала "Fornelo"-то ми. То си е за хвалене: на 72 години не е лесно да се ориентираш в интернет мрежата..."Много хубаво, много ми харесва, ама ти каква полза имаш от него?"- ме пита тя, с право. След разговора ни се замислих: защо се захванах с "Fornelo", защо го правя?
Имам много отговори: защото ми е кеф, защото искам да споделям с вас мисли и рецепти. Рядко след рецептата ми има коментар, затова Жоро инсталира "нещо", което ми показва всеки ден колко хора и откъде са ме посещавали. Всеки ден сядам със сутрешното кафе в ръка и винаги се радвам да видя, че съм имала нови посетители, че групата на "есперантистите" се е увеличила:) Тази сутрин например с посещение от Враца и Печ, Окланд, Нюйорк, Катовице и Мюнхен:) На всички вас благодаря за вниманието!
Та да се върна на мисълта си: защо го правя. Днес в главата ми се оформи още един отговор, макар и не толкова весел, а още по-малкото вкусен. Искам да споделя с вас една случка, но не на кулинарна тема...Давам и заглавието "Кой си ти, бе?!" Познато ли ви звучи? Не се и съмнявам. Аз отдавна не съм го чувала този въпрос, по простата причина, че от 20 и кусур години не живея в България. Но съм убедена, че в Родината прозвучава ежедневно...
Кой си ти, бе?! Реторичен въпрос, несъмнено. Подразбирай кой си ти, сравнено с мен!
Иска ми се да пообобщя: кои сме ние (разбирай българите) и защо сме такива?!!! Темата е сложна, многопластова, свързана с народопсихология, от която не разбирам...Така че аз ще се огранича с една конкретна историйка, малка, дребна, но поучителна и...малко тъжна.
Историята е свързана с баща ми и софийската кооперация, в която аз отраснах, и където и до ден днешен живеят родителите ми от едно 30 че и повече години...
Винаги много се радвам, че когато сме в София дъщеря ми може да види едни отношения, каквито на географската ширина на Средна и Западна Европа са немислими. Там (в София) тя изчезва по съседски, като поканата за гостуване обикновено е отправена гласно през някой балкон:) Други приятели от София винаги ми казват: "Ама това вече и тук го няма". Сигурно, но в нашия двор в София е така:)
Кооперацията ни е с 3 входа и вътрешен двор. През него (двора) минава този, който се е запътил към вход Б и В, А вход е на улицата. Построена е през 1932 година (или 1933, ето, вече не помня...) и естествено плаче за ремонт, горката. Има няколко семейства, които живеят там от построяването и, има такива, като моето, които са там от "само" 30-40 години и има напоследък и "нови", на които аз лично се радвам: едно, че са ми симпатични в по-голямата си част, (някой от тях са музиканти, чиито почитател съм:), а и често се оказва, че малкото, макар и козметични инициативи по разкрасяване на сградата и двора, са тяхно дело.
Та баща ми ( надявам се да не го обидя като спомена годината му на раждане: 1937:) е домоуправител на вход Б и В. И то доста деен, по моя преценка. Та свиква се наскоро събрание, на което е поканен и вход А, който иначе си е самостоятелен и може би затова оттам никой не се включва в сбирката, на която се взима решение да се пооправи вътрешния двор и в частност градината му, където наред с останките от цветя има саморасли дървета и е малко нещо джунгла положение. Предполагам за това решение вход А не е уведомен специално, но това все пак не оправдава жителите му, участници в следната ситуация:
Баща ми, след като няколко дни ентусиазирано е оправял резачката си (използвана преди няколко месеца за отстраняването на една повалена дива череша в същия този двор, която е стояла така полегнала около месец на единия от балконите на първия етаж на вход А) слиза на двора заедно с един съсед, представител на вход В (успявате ли да следите мисълта ми, че с тези входове стана малко сложно:) и в духа на взетото решение започват да режат диворасли фиданки. Един съсед от вход А се появява на кухненския си балкон и започва да му крещи "Кой си ти, бе?! Аз ако сляза долу...и т.н." Баща ми известно време се отбранява: събрание, решение и от сорта...От А вход, този път от 4-тия етаж се включва още един глас, този път женски, и той обаче в стил "кой си ти, бе!". Чуден дует! Резултата? Баща ми си прибира резачката и добрите намерения, (следващия път едва ли ще тръгне там да прекарва свободното си време. Той работи, въпреки, че е пенсионер, т.е. и иначе не скучае) вероятно до падането на някое следващо дърво в двора...
Както ви предупредих: нищо и никаква историйка. Но аз съм шокирана. Защото познавам участниците в нея и не мога да си представя как този възпитан съсед от вход А е крещял и то такива изречения. Изречения-клише всъщност. И защо? Не отричам правото му на мнение, просто недоумявам за начина на изразяването му. Около 20 стъпала го делят от двора, би могъл да слезе и така. Или ако ще е от балкона, защо в този стил?! Опитвам се да го оправдая: може да е имал лош ден, човека и т.н. Но не успявам, не върви...Опитвам се да си представя същата тази ситуация, със същите участници, да речем преди 15 години. Струва ми се, че нямаше да крещи. Или не такива работи... Извода? Предпочитам да не го формулирам...Да, наистина, кой си ти, кои сме ние и накъде вървим???
Какво се превземам - сигурно ще кажат някои от вас - те хората се гърмят в София, аз за някакви попържни...Така е то на Балканите: веднъж на гости ще те поканят през балкона, друг път ще те напсуват! Сигурно са прави, нищо особено не е историята, както ви предупредих, но защо все пак съм малко нещо тъжна?