Да си дойдем на думата: наближава Коледа! Аз лично обичам коледните празници, защото обичам роднините си, а толкова рядко ги виждам, обичам подаръците и обичам да готвя!

В Будапеща все пак малко прекаляват: започва се една коледна олелия и купуване на подаръци на килограм. А колкото повече наближава края на декември, ходенето по магазини става все по-смело и неприятно начинание за хора със здрави нерви... това е една от причините (но само една от причините) винаги да се старая да включа в подаръците си нещо лично, направено със собствените ми ръце. Тази година реших да купя красиви чинии за приятелите и да ги напълня с най- различни дребни сладки, лично производство. За целта разбира се трябва да избера подходящи сладки, които вместо да се развалят за ден- два, колкото повече стоят, толкова по-вкусни стават. А кантучините безпорно са такива: затворени добре в кутия, издържат дори до 2 месеца и са типични коледни сладки.


Кантучини или иначе казано Бишкоти от Прато

Като за първи опит добре: малко по-дебели, малко по-прегорели, но пък и малко по-вкусни (домашни!) cantuccini.

В Италия ги наричат още "biscotti di Prato". През 18 век в Прато, Тоскана, е открит стар ръкопис с оригиналната рецепта, с която Аntonio Mаttei, сладкар от Прато, спечелва специалната награда на Световното изложение в Париж през 1867 година.


Интересен е произхода на думата "biscotti". На средновековен латински "biscoctus" означава двойно сготвен / изпечен. И факт - въпреки че в днешно време biscotti /бисквити/ biscuits е доста обширно понятие, biscotti di Prato действително са двойно изпечени. Първо ги печеш 15-20 минути, след което ги вадиш от фурната, нарязваш ги на филии и отново ги печеш. Стават твърди, но затова пък много трайни, а и срещу твърдостта им си има лек - традиционно ги хрупкаш, като ги топиш в чаша бяло вино (ако искаш да си верен на традицията - Vin Santo del Chianti Classico, сладко десертно), но ако случайно си въздържател или малолетен, може да си ги топкаш в чаша капучино или както направи Дади днес, в топло какао. Пак по нейн пример, може и в чаша сок. А аз горещо Ти препоръчвам десертно токайско вино към тях.

А ето и рецептата:

Продукти (стават около 50 броя):

500 гр. брашно (аз използвах бяло био брашно)
½ пакетче бакпулвер
250 гр. ситна кафява захар
3 яйца, 1 голям жълтък (или 2 малки)
щипка сол
250 гр. цели необелени бадеми
50 гр. меко масло
1 супена лъжица вода


Смесвам брашното с бакпулвера, добавям захарта, щипката сол, маслото, яйцата и отделния жълтък. Разбърквам първоначално с миксер, а после доомесвам на ръка докато не се получи гладка хомогенна смес. Измивам и подсушавам с кърпа бадемите и ги омесвам в тестото.
Оформям 4 рола с дължина 20-25 см., увивам ги във фолио и ги слагам за 30 минути в хладилника. Междувременно затоплям фурната на 180 градуса. Изваждам рулата от хладилника, махам фолиото и ги слагам в тава върху хартия за печене. Пека ги 15-20 минути, след което ги изваждам, изчаквам малко да се охладят и с остър нож ги нарязвам на филийки с дебелина 1 см. и отново ги връщам във фурната за 15-20 минути. Тогава са готови, когато са напълно твърди!
Както вече споменах, затворени добре в кутия, могат да издържат дори месец-два.