Милото ми Fornelo!
Най-после възкръсна от хаоса на сринатия сървър, на който се беше приютило. А ето и поста, който по тази причина не успях да публикувам досега:


Какво ми липсва през лятото в Унгария (освен планината и морето). Ами миризмата на печени чушки, която се носи по софийските (и не само по софийските) улици. Обожавам я! Освен, че е "вкусна", в нея има (поне за мен) и малко носталгия по отминаващото лято, има и нещо много родно, балканско (в добрия смисъл на думата).
Въпреки семейната хармония и разбирателство, която цари вкъщи обикновено, печенето на чушки (или по-точно съхраняването им преди да бъдат обелени) е опасна територия: Жоро ги слага в плик, както прави майка му, а аз ги държа в тенджера с капак, по технологията на моята майка . Винаги спорим за това, в кой случай се запарват по-добре и се белят по-лесно и никой не отстъпва:)
Но днес не ми се спори, твърде е топло:) Затова измислих друго: яхния с чушки и сирене, вместо традиционните печени чушки.
Рецептата е изключително елементарна и много вкусна, но разбира се има едно "но": трябва често да ги разбъркваш и стават по-вкусни на по-бавен огън, т.е. едно 20-30 минути около печката са ти гарантирани:(


Продукти за 4 порции:

2 кг. зелени чушки
2 глави лук
200 гр. сирене
зехтин
1 лъжичка балсамов оцет или оцет от дюля (опционално)
Сол, черен пипер
голяма китка магданоз
шепа зелени маслини, без костилки


Във wok или дълбок голям тиган задушаваш нарязаният на полумесеци лук в 3-4 лъжици зехтин. Когато поомекне малко, прибавяш нарязаните чушки. Задушаваш на бавен огън, като често бъркаш с дървена лъжица. Тази операция отнема около половин час:( Когато чушките вече са задушени, но им е останал мъничко сос, поръсваш с натрошеното сирене, оцета (ако ползваш) и нарязания магданоз. Разбъркваш още няколко пъти, осоляваш, "опиперяваш", прибавяш маслинките и поднасяш с вкусен хляб.

Яденето е вкусно и топло и студено.