Всяка сутрин обувам сандали с мисълта, че е за последно. Тази есен имаме невероятен късмет. Знам, в България това не е тема, обикновено есента настъпва постепенно, с много слънце и съвсем човешки температури над 25 градуса. В Средна Европа обаче не е така. Още след 20 август температурите спадат и дори и да се върне слънцето после, топлината не го съпровожда. Така че приемам всеки ден като подарък и много му се радвам. И упорито не прибирам сандалите си да зимуват. Но някъде дълбоко в мен се таи тревогата, че това блаженство не може да продължи безкрай...
Децата слава богу не се вълнуват от такива мисли: последните цветове на розата, макар и поувяхнали, последните слънчеви дни, последните игри в тревата, чааак до догодина, последните къпини...
Последните къпини: повечето вече презрели, а някой все още възкисели...
Все пак децата въодушевено успяха да съберат една купичка за моя сладкиш преди да хукнат отново по поляните.
И така, торта Наполеон, или иначе казано крем-пита.
По идея от книгата на Thomas Keller "Bouchon, a legfinomabb bisztróételek egy világhírû séf tálalásában"
Имаш нужда от:
400 гр. многолистно тесто (може и сам да си го приготвиш) Аз лично сега използвах готово.
2 супени лъжици царевичен сироп (меласа)
1 купичка пресни къпини
1 порция крем
За крема:
2 чаши мляко (300 ml.)
8 лъжици кафява захар
½ чаша царевично брашно
1 лъжичка ванилова есенция
4 големи яйца
1 жълтък
4 лъжици разтопено и охладено масло
1 лъжица херес или коняк
Приготвяне на крема:
В средно голяма тенджера разтварям 5 лъжици захар в 1 2/3 чаши от млякото. Големината на тенджерата е от значение, защото по- късно в нея изсипвам цялото количество крем. Прибавям ванилията и слагам тенджерата на слаб огън, докато захарта се разтопи и млякото кипне.
Междувременно в малка купичка размивам царевичното брашно с останалото мляко (1/3 чаша)
С миксер разбивам яйцата, жълтъка и останатиле 3 лъжици захар. Прибавям млякото, в което съм разбъркала царевичното брашно, а след това, при бързо бъркане 1/3 от кипналото мляко със Захар. След това цялата яйчената смес изсипвам в тенджерата, при останвлото топло мляко и на среден огън бия с тел, докато крема не се сгъсти. Накрая прибавям маслото и коняка. (Аз използвах херес). Изсипвам крема в една купа и го охлаждам до стайна температура. След това покривам купата с фолио и го слагам в хладилника. Крема може да се приготви още от предишния ден:)
Тесто:
Загрявам фурната на 180 градуса.
Разточвам тестото. Трябва да е с дебелина 3 мм! Това е важно, защото при опичане многолистното тесто бухва и да не станат прекалено дебели корите. Слагам разточените кори на скарата на фурната върху хартия за печене и ги надупчвам с вилица.
Хартия слагам и върху корите и върху нея още една скара за печене, да я притисне. Така пека корите докато не станат златисти (около 40 минути), изваждам ги от фурната и ги намазвам с тънък слой царевичен сироп.
Слагам ги обратно да се запекат, без горната хартия, естествено. Сиропа започва да образува мехури и да се карамелизира. Той образува "непромокаем" слой, така кората става хрупкава. Разбира се, ако не намерите царевичен сироп, може и без него. След 5-6 минути изваждам корите и ги оставям да изстинат.
Сглобяване на крем-питата:
Ако тестото ни е на 1 кора, с остър нож за хляб я нарязвам на три еднакви части. Слагам първата кора в тавата или чинията, в която ще е сладкиша, намазвам я обилно с крем, отгоре слагам втората кора, върху нея също крем, а върху крема подреждам половината от къпините.
Върху тях слагаме последната кора и върху нея крем и останалите къпини. По-големите къпини нaтискам по-дълбоко в крема, така всички ще имат еднаква форма. Слагам десерта да престои в хладилника поне 4 часа преди поднасяне. Десерта се реже внимателно с мокър, остър нож за хляб.
Предлагам ти да го хапваш на припек в есенния следобед, придружен от капучино, да речем.
Да ти е сладко!
