Майка започна да ми диктува рецептата, след което се сетихме, че това лято отмъкнах книгата на баба: "Домашно приготвяне на зимнина-практична книга за съвременната домакиня". Авторката е Лидия Кърджиева, а книгата е отпечатана "презъ" 1944 година...Не, това не е правописна грешка, просто през 1943 година все още са използвали стария правопис. В съдържанието фигурират наименования като:"смь-(в случая "ь" замества онова "е", дето вече го няма в азбуката ни)-сен мармеладъ", хошавъ (това вероятно е ошав), рачелъ, фрюи гласе(?!)...
Така че погледнах и там, защото и майка самата го прави по тази стара рецепта.
Цитирам (без да спазвам правописа:):
"Южен плод, за който има легенда, че е даръ от богинята на плодородието-Церера...
Сладко от смокини:
60 -70 смокини се изваряват в 4-5 води, като се заливат с гореща вода и всеки път се варят около половин час, докато водата стане жълта."
Ето първата разлика: майка ги вари, докато кипне водата, след което я сменя.
По-нататък: "Изваждат се, слагат се в студена вода, в която е разтворено парченце син камък, колкото грахово зърно. В този разтвор се държат 15-20 минути, като често се разбъркват. Изваждат се и се измиват в 10 чисти води. Изцеждат се добре, отрязват се дръжките им и се надупчват с игла (2-3 пъти, б.м.)
Сварява се рядък сироп от захар (1 кг., б.м.) и вода, изважда се от огъня (явно през 1944 година това все още се е правило на огън в двора) и като позастине:), слагат се смокините и се оставят за малко да се напият със сиропа. Връща се съдът на огъня и като поври малко, пак се сваля за няколко минути. Това се прави три пъти. Опитва се дали е готово, прибавя се сок от 1 лимон и ванилия за миризма."
По-лесния и съвременен вариант на майка ми: след като прибавим смокините към захарния сироп ги варим, докато като капнем капка от сиропа на ръба на чинията, тя остава и не потича. Махаме тавата от огъня и прибавяме лъжичка лимонтозу и 20-тина капки бергамотова есенция.
След като изстине малко, разсипваме в буркани и стерилизираме.
В този случай, сиропа на сладкото става малко по-рядък, но не по-малко вкусен.
Ако искаме по-гъст сироп, варим още веднъж, но не и три пъти, както е в книгата.
Смокините може да се сервират и с няколко лъжици сметана или биволско кисело мляко.
