Но да отговоря на собствения си, макар и леко реторичен въпрос: какво е това чатни има ли то почва...
Чатнито е с индийски произход. Прави се от зеленчуци или/ и плодове, има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Не случайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него, (тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...
Лютото гарантира успеха му у нас (препрочети Алеко Константинов, как героят му към всяка гозбица си натрива люто чушле), но затова пък сладкия му привкус не е "за всяка уста лъжица". В Средна Европа, където поливат шницела със сладко от боровинки, това не е проблем, но в България...макар че чатнито много умело и не/просташки смесва сладко, люто и кисело...Въпреки това Жоро например май не одобри моето, много сладко било (хем сложих по-малко захар)...Според мен обаче е много вкусно, особено като гарнитура на студени месцета и наденици!
Посоченото количество е за 500 грама чатни, от което половината натиках в бурканче и стерилизирах (така издържа на хладно до няколко месеца), а останалото стои в хладилника и чака печени наденички.
Продукти:
8 броя червени чили чушлета (ох!)
8 броя чушки капия
2 средно големи глави лилав лук (Златина ме поправи, че в България му казвали "червен" лук. Мерси, Златке!)
150 мл. балсамов оцет
3 листа пресен дафинов лист (ако нямаш, здраве да е, използвай сушен)
клонка розмаринг
3 см. парче канелена пръчка и още малко на прах
сол и прясно смлян зелен (или черен пипер)
70-80 гр. кафява захар
зехтин
Приготвяне:
Изпичаш чили чушлетата и другите чушки. Капията избелваш и нарязваш на много ситно. Аз лично не изчиствам педантично семките (майка ми би се възмутила:), ама не от мързел, а защото смятам, че допринасят за хубавия му външен вид...
Изпечените чили не беля, а само нарязвам на много дребно и прибавям към другите чушки. Внимавай да не потъркаш очи междувременно, а и да оближеш пръсти не е препоръчително:))
В тенджера с малко зехтин (2-3 супени лъжици) сложи нарязания на дребно лук, розмаринга, 2 дафинови листа и малко сол и най-много половин щипка канела на прах. Задушавай на слаб огън около 20 минути, докато лука омекне и започне да кафенее (като за френска лучена супа). Извади дафиновите листа и на тяхно място сложи третия, все още неизползван пресен дафинов лист. След това прибави към лука и чушките, захарта, пръчката канела и оцета. Когато количеството в тенджерата намалее на половина и се сгъсти, (отвреме навреме разбърквай с дървена лъжица) посоли и поръси с пипер. Махни пръчката канела и дафиновия лист.
Ами това е!
Да ти е сладко (и люто)!
