Тук думата е за словенски сладки и лелята на Матеуш и Златина. Но преди това малко за самата Словения, написано направо от Мотник!
Мотник! За половин София и още толкова от населението на Бургас, няма нужда от повече обяснения...Но все пак ще обясня: едно заради останалите, друго заради кефа, който ми доставя, седнала тук, с чаша домашен сайдер в ръка (производство на Матеуш), да пиша. Не случайно казвам "кеф"- "удоволствие" за случая ми се струва малко постно. Отвреме-навреме зарейвам поглед: пред мен са есенните склонове на Предалпите, обагрени в милион цветове. Стадо крави внасят в цветната гама и черно-бялото и допринасят за идилията, похлопвайки с клопатарите си. Чува се и ромоленето на рекичката на име Пóток, която минава до самата къща (бивша мелница, на дядото и прадядото на Матеуш)...
Около мен всички се трудят: довечера Матеуш, нашият домакин става на 40!
Но дружния труд е чудна работа и си е направо удоволствие! Жоро и Ката режат локума- ще правя баница, Виктор бърка картофената яхния, Еви тича след децата: играта си е игра, ама да не стане "плачка". Златина се вълнува още от сега всичко да е наред, да има достатъчно храна, пиене, настроение... Да, ролята на домакинята е най-незавидна в такива случаи...А и неопределеното "трийсетина" не звучи успокояващо:) Засега сме гостите, пристигнали отдалеч, унгарци и българи, но довечера се включва и солидна група словенци...
Как си общуваме? Ами много лесно: първо, Матеуш потвърждава българската поговорка "Откъдето е жената, оттам е родата" и е научил ПЕРФЕКТНО български! Идва на помощ и "смесенославянския":)) Всъщност бихме могли да си говорим на английски, но за това никой не се сеща. Доставя ни удоволствие да търсим и намираме допирателните точки (думи) в двата славянски езика.
Освен това и унгарския се обажда отвреме-навреме, въобще истински Вавилон! Децата са най-интересни: доказателство, че комуникацията е нещо по-сложно, но и по-достъпно от словесния език...
Като малка бърках Словения и Словакия. Нищо чудно, още повече, че и двете използват термина "Slovensko". "Po slovensko" значи "на словенски", а Словакия пък така нарича себе си, с което обърква не малък процент от населението на земята...
Но тук става въпрос за СЛОВЕНИЯ.
Словения е най-горната, граничеща с Италия и Австрия част на бивша Югославия. И от тези две "гиздави" съседки е взела по нещичко: планинските и склонове са живописни и подредени като австрийските ( в края на краищата Алпите са си Алпи, планините не признават граници), а минималната и морска ивица (47 км.) е по медитерански пищна.
Словения е малка страна, с три по-големшки града: столицата Любляна е най-голямата (около 250 000 жители), Марибор и Целие (Celje).
След това следват туристическо-адриатическите Пиран и Порторож. Останалото са села и паланки, пръснати съвсем по алпийски по зелените планинските склонове и в живописните котловини между тях. Може ли да се каже за цяла една страна, че е красива, чиста и подредена?! За Словения, без изключение, може, повярвайте ми.
"Словенци смо рационални", видях на един билборд (ох, че мразя такива "български" думи!). Матеуш казва, че това е логично: през по-голяма част от историята си Словения е била част от нечия друга държава: от Унгарското кралство, от Австроунгария, после от Югославия. Така че хората тук винаги са си вършили работата и са си устройвали живота, без да се занимават много-много с политика и без това типично за българина желание "да оправя света" и да "бистри политика". За сметка на това словенеца е оправял микросвета около себе си: градината си, къщата си, селото си... Чудно ли е тогава, че Словения е това, което е?! Красива, чиста и спокойна страна...(И малко скучна: оплакват се българите, които живеят там:) Е, перфектни неща няма...
Но аз много се отплеснах от темата, а именно Домашния приятел:)
"Леля Хилда всъщност не е истинска леля на Матеуш, но е мечтаната и от двама ни леля. Над 80-те, с чувство за хумор, градски тип, поддържана и симпатична жена. Идва поне 3 пъти в годината на гости, общите ни обяди и разговори са невероятно приятни, а гостувайки ни почти винаги, освен сладки и изненади за децата, носи и бисквитите с много приятното име Домашен приятел. Направеният в къщи Домашен приятел се различава от купешкия вариант, който също е популярен в Словения. Купените от магазина домашни приятели също са на почит у нас, а и българските и унгарските приятели много ги обичат.
Най-вероятно всяка домакиня има и своя рецепта, но тази на леля Хилда ми е любима на вкус.
Домашния приятел на леля Хилда.
300 гр. брашно
3 яйца
350 гр. пудра захар
1 чаена лъжичка канела
1 щипка сол
100 гр. орехи – нарязани на тъкни лентички
100 гр. обелени бадеми - нарязани на тънки лентички
100 гр. лешнициi - нарязани на тънко
по желание нарязани сухи плодове, стафиди или други...
Смесваш в купа съставките, в последователността, в която са написани. Получава се лепкаво тесто от което оформяш - доста трудно - четири салама.
Печеш около половин час на 200 C, последните 10 минути може само отгоре да се запекат.
Докато са топли се режат с остър нож на тънки филийки.
Като се охладят се съхраняват в кутия, издрържат дълго време.
Матеуш добавя, че баба му е правила домашен приятел и го е давала на децата чак седмица, след като го направи!;)
Добър апетит!"
З.
Домашният приятел е явно словенския вариант на италианските кантучини. На по- тънки филийки, по- хрупкав и по-лесен за изпълнение (не се пече два пъти). Смятам тази година да е част от собственоръчно направените ми коледни подаръци.
Благодаря ви, Златина и Матеуш!
И за чудесното изкарване в Мотник също!
Печенето възложих на Жоро, имах спешна работа..."Приятелите" станаха много вкусни, но нефотогенично изгорели ...
