18 декември 2010
Dukatelnbuchteln
Тази сутрин съм заета с бъдещето - из целият апартамент се разнася уютен мирис на "пекарна", навън пресният сняг искри на слънцето и си мисля за бъдещето. Че Дади след малко ще стане, ще вдиша свежият аромат и тази зимна съботна утрин ще остане в нея като един хубав спомен. Разбира се не това е основната причина да правя dukatenbuhteln за закуска, за да има дъщеря ми хубави спомени от детството, а по-скоро факта, че сме останали без хляб. Както наскоро споменах Георги замина в командировка и веднага поохлабихме домакинството :) А пък той въобще не е класическият "балканец", който си изисква вечерята и ракията и очаква "жената да вътри къщата". И въпреки това днес Събота сутрин си давам сметка, че: хляб няма, мивката е пълна (с неизмити чинии, естествено), леглото още не е оправено...


Не знам при вас как е, но аз лично понякога имам нужда от малко хаос. Обичам когато едновременно е чисто и не-подредено и според мен двете не се изключват взаимно. При мен често хаосът дава искра на креативността, която в даденият случай зе проявява в т.н. "дукатени бухти". Името им идва от "дукат" - стара европейска парична единица, а и формата им е една такава.


Брашното смесено със захар и мляко има един много характерен аромат, почти толкова типичен, като този на обеленият портокал. (Тук да вметна - за мен е доста трудно да обясня на Дади, какво имам предвид като и казвам когато яде портокал през Септември примерно, че се разнася Коледен аромат?!..)

Трябва да прекъсна писането, от фурната се стели твърде интензивен аромат, моля се да не са прегорели...


Не, не бяха, точно на време пристигнах :)
Но сега си давам сметка (не за първи път), че пълният стомах и креативността не са особено "компатибилни".
Повече от това, че "адски вкусни бяха" не успявам да изцедя от мозъка си ...



Ето я рецептата, която съм адаптирала от рецепта на Йoaнa, тя пък доколкото разбрах я взела от My Bavarian Cookbook.
В нейната има и алкохол: ром и Амарето. Аз не сложих, тъй като все пак за закуска ги правя тези бухти, но ако ти е любопитно можеш да прибавиш по една лъжица и от двете напитки.

Продукти:

половин кубче мая;
450 гр. брашно (аз ползвам 50-50% бяло и пълнозърнесто);
200 мл. топло мляко;
100 гр. кафява захар dk. barna cukor;
3 жълтъка;
щипка сол;
1 пакетче ванилия;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
80 гр. меко масло;
50 гр. разтопено масло (с него намазвам тестото преди да го сложа да се пече)


Разтваряш маята в млякото, добавяш солта и захарта и добре ги разбъркваш. В широка и дълбока тава смесваш двата вида брашно и бавно добавяш, първо леко-разбитите жълтъци, а след това и останалите съставки, като непрекъснато наливаш и от млякото. Смесваш добре всичко, а маслото добавяш накрая. Оше няколко минути месиш тестото, докато не стане хомогенно и меко. След това го слагаш на топло "да почива" половин час. Междувременно загряваш фурната на 180 градуса.

След това отново го месиш няколко минути и го разделяш на десетина еднакви топчета. Топчетата поставяш в тавата, но гледай да не са плътно едно до друго, защото докато се пекат ще "бухнат" :)



Така подредени и готови топчетата също "почиват" половин час. След това ги мажеш с разтопеното масло, боцваш им по едно орехче отгоре и влизат във фурната за около 20 минути.

Това е.
Само не разбрах, Нели с какво си е напълнила стомаха? ...

fotó: Georgiev Daliani

 

 

подобни
коментар
Име:
Email:
 
Благодаря за интереса ти към моя блог.
Email адресът ти е: