Днес, Сряда, в 15 часът и 19 минути си мисля, че съм щастливка. Затова, защото днес, в Сряда, в 15:19 мога да си седя в къщи с чаша следобедно горещо кафе и да се наслаждавам на падащия сняг. В падащият сняг има тихо щастие, което се пренася и в мен.
След като сутринта скочих от леглото в 6:20, втурнах се, уреждах, пазарувах, взех си дата, изпратих поща, изринах снега, изгладих и т.н. в 15:19 дойде мигът, който си подарих.
Разбира се имам още неща за вършене, но сега не желая да мисля за тях. В такива моменти си давам сметка, че всичко е въпрос на вътрешно решение. Или би могло да бъде. Надявам се, че и утре така ще мисля, и което е по-важно, така ще се чувствам, и така ще действам! Стискайте ми палци!
Вътрешният ми покой (със снеговалеж или не) се дължи и на вкусния обяд. А той се получи по съвсем "есперанто" рецепта: италианска класика поръсена с балкански подправки и сирене.
Сега в последствие прочетох, че думата "лазаня" е от старогръцки произход (по всяка вероятност, кръстена така на съда в който се готви), така че сиренето си е тук съвсем на място, според мен :)
Тъй като все още не е пристигнала обещаната ми от Дядо Коледа машинка за паста купих в магазина пресни кори за лазаня.
Продукти за плънката:
2 големи глави лилав лук
2-3 скилидки чесън
2-3 супени лъжици зехтин
200 грама бяло сирене, натрошено на дребно
200 мл. течна сметана за готвене
600 мл. доматена салца (или доматена консерва)
сол, черен пипер, чубрица
пармезан
Кори:
1 пакет пресни кори за лазаня (250 гр.)
(Ако пък решиш сам да си правиш корите - виж тук тази рецепта)
Нарязваш на дребно лука и чесъна и няколко минути ги задушаваш в зехтина. Прибавяш доматите, солта и черния пипер. За около 15 минути сосът е готов. Накрая добавяш и сметаната. За чубрицата имаш две възможности: или я вбъркваш в соса, или я поръсваш върху сиренето (по-късно). Соса слагаш настрана, докато се занимаеш с корите:
Една, по една ги накисваш в гореща вода за по една минута, след което веднага ги слагаш в тавичка със студена вода.
Така се получават полу-готови кори, което е добре защото по време на печенето в тавата остава повече от доматения сос.
В средно голяма тава (30/24 см.) изсипваш ⅓ от соса. Слагаш ред кори, отново сос, отгоре от натрошеното сирене, чубрица (ако не си я сложил в соса). Така повтаряш още 2-3 пъти (2-3 реда). Най отгоре, след последният слой доматен сос идва пармезана нарязан на съвсем тънки парчета.
Печеш около 30 минути на 200°.
Получават се 4-6 порции в зависимост от степента на глад :)
