Винаги съм се чудела защо носи точно това име тортата Е87. Възможно ли е да се е родила по случай 87-ия рожден ден на съпругата на сладкаря, някоя, да речем Елвира или Евелин или просто Ева? Това ми хрумна сега, докато правех торта за рожденият ден на Жоро…
За самото парти няма да навлизам в подробности: бяхме около 40 човека, на всякаква възраст, от пеленачета, до доста старички, като например единият празнуващ :)) (Жоро и Ката заедно празнуваха, но няма да издам повече относно възрастта на Ката, само толкова, че е по-млада от Георги :)
Въпреки че страшно много ястия се приготвиха за празненството, снимки за тях почти няма, защото аз нямах нито време, нито пък особено желание сега да се занимавам със снимане. Който се нагърби с тази роля по време на парти обикновено е губещ - понякога човек просто трябва да се отпусне с чаша вино в ръка и да остави събитията да си текат.
Във филмовата академия известно време ми преподаваше операторът Tibor Máthé и често казваше: "Най-важното не е в крайна сметка да заснемеш красотата, понякога е достатъчно да я видиш … " Ето и цитат от една от любимите ми книги - “За фотографията” на Сюзън Зонтаг: "Необходимостта ни да стигнем до действителността през снимки и до преживявания усилени чрез снимки е естетическа проява на потребителского ни поведение и днес всички сме му роби …"
С една дума на това празненство се освободих от тази си необходимост и спокойно се наслаждавах на вечерта и компанията на приятелите ни. Някой все пак е снимал с моя фотоапарат, но не е прекалил :)
Благодарност все пак на незнайния фотограф, защото, оказа се, че снимките помогнали на доста гости да си реконструират събития, за които не си спомняли отчетливо :))
Тортата направих на следващият ден, когато беше "действителният" рожден ден на Жоро. Явно и аз не бях в най-добрата си форма и вследствие на една малка "катастрофа" се роди нова рецепта и тортата стана "есперанто" :) "Гафът" беше, че когато се изпече вторият блат и се опитвах да го извадя от формата, той се напука на няколко места. Аз пък се ядосах и нетърпеливо го ръчках докато съвсем стана на парчета… Не изглеждаше добре, но нямах повече яйца да пека нов … Така ми дойде идеята - още повече го разтроших и го смесих с крема. Резултатът беше изненадващ, стана такъв един "трюфелен" на вид и на вкус :)
Продукти за 2 блата:
230 гр. масло
300 гр. кафява захар
2 яйца
260 гр. пълнозърнесто брашно
50 гр. какао на прах (доброкачествено!)
1 чаена лъжичка ванилия
1 чаена лъжичка сода бикарбонат
160 мл. сварено силно кафе
120 мл. мляко, в което а смесена 1 ч. лъжичка ябълков оцет (аз използвах дюлев оцет :)
щипка сол
Включваме фурната да се загрява. "Облицоваме" отвътре 2 форми (24 см) с хартия за печене, намазана с масло.
Разтопяваме маслото в тавичка с дебело дъно, , прибавляем какаото и кафето, след тях и захарта. Бъркаме докато се разтопи. Сваляме от огъня, чакаме да поизстине и прибавяме яйцата и млякото с оцет. Накрая добавяме брашното, в което предварително сме смесили содата бикарбонат.
Сместа изсипваме в приготвените 2 форми (ако нямаш 2 броя, тогава печеш на два пъти, един след друг). Печем около 30-тина минути. С клечка проверяваме дали е готово.
За крема:
500 мл. течна сметана
300 гр. черен шоколад
шепа лешници
Разтрошаваме шоколада в тенджерка с дебело дъно, добавяме сметаната и бъркаме, докато не се разтопи напълно. Сваляме от огъня. След като се поохлади слагаме в хладилника за час-два, за да се сгъсти. Прибавяме лешниците и единия блат натрошен на дребно. Сместа нанасяме вирху другия блат и поставяме в красива чиния :) Тортата съхраняваме в хладилника.
п.п.: Благодаря на Поки за белите рози, много са фотогенични :)
