Докато меся тесто, разбивам белтъци на пяна, беля картофи, бъркам, варя, панирам, пека и т.н., докато съм под напрежение и се суетя в кухнята, мислено "изписвам" страници и страници, цели поеми, за това, което приготвям. А когато най- после стигна до там, с чаша вино (в случая порто, поради радикалното спадане на температурите :) да седна пред компютъра, често изпадам в затруднение: какво исках да кажа. Жоро май има право: ще трябва да пиша на Дядо Коледа, че искам диктофон :) Или да не искам да кажа толкова неща наведнъж. Май не трябва да комбинирам ниски температури, утрешното посещение на брат ми в Будапеща и печенето на Брауни с крем от тиква и маскапоне... Но какво да направя, като има връзка между тях! Така че по-добре да събера мисли (и вежди) и да карам подред.
Днес беше чуден съботен есенен ден: грееше слънце, но беше студено. В такива дни твърдя, че обичам есента. Жоро и Дади отидоха в конюшната, останах сама (понякога обичам) и се замислих как да си помогна за утрешното гости: брат ми идва от България, ще ни гостува почти цяла седмица, кеф! Имаме куп планове как да не го оставим да си почине :), но ето че пак се отклоних от темата, а тя е, че се замислих върху утрешното меню. Защото вече успях да поканя гости по случай идването му: Никос и Мария, негови приятели от студентските години от София. Никос е грък, от година работи тук, в Будапеща, в гръцкото посолство, а Мария е колумбийка. Хм, значи въпреки, че е сезона на зелето, няма да правя зелеви сърми по гръцки... "на краставичар краставици...", знаете...
В крайна сметка, днес направих десерта, останалото утре ще го мисля... Понеже напоследък често снимам кулинарните си произведения, случва се да публикувам в профила си на Facebook някои от тях, обикновено на сладкиши. Коментарите на горкия Силви (брат ми) бяха от типа "Садистка, изглежда УЖАСНО вкусно!" Така че побързах да му обещая, че като дойде ще го чакам със сладкиш. Не знам на вас така ли ви влияе рязкото спадане на температурите, но на мен моментално и незабавно ми се прияжда шоколад. И така, ето че си дойдох на думата: Брауни (знам, по-правилно е "браунис", но на мен така ми е по- симпатично, а и на моя сладкиш повече му отива). И понеже имах и тиква, дюля и маскапоне, стана
Брауни с крем от тиква и маскапоне:
Продукти за тестото:
100 гр. брашно
40 гр. какао
1 чаена лъжичка бакпулвер
180гр черен шоколад
180гр масло
250гр кафява захар
4 яйца
щипка сол
Продукти за крема:
180 гр. маскапоне
100 гр. сварена и пасирана тиква
50 гр. кафява захар
1 лъжица брашно
1 яйце
Предварително включваш фурната на 180C.
Смесваш брашното, какаото, бакпулвера и солта.
Разтопяваш шоколада и маслото в тенджерка с дебело дъно (или на водна баня). Докато сместа е още топла изсипваш захарта и бъркаш докато се разтвори. Добавяш яйцата, едно по едно, като разбиваш добре след всяко ( най-добре с миксер), накрая добавяш брашното с какаото.
Изсипваш сместа в намаслена и поръсена с какао тавичка (26см/20см), и изсипваш крема от тиква и маскапоне отгоре и внимателно разбъркваш с вилица, за да се получат шарки.
Може да поръсиш отгоре с ядки (аз имах подръка смлени бадеми), а след като се изпече (около 30-35 минути, докато хване коричка) и изстине, може да го поръсиш с настърган шоколад (по идея на Далиани).
