Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна: подправките си ли да пресаждам, да сменям местата на дрехите в гардероба (зимните якета по- надалеч, ако обичате) или просто да се отпусна на припек и да се наслаждавам на слънцето. Засега надделява мързела ми, но това отново води до по-горе споменатото състояние: еуфория/паника...
И когато най-после съм извадила зимните дрехи от гардероба, междувременно съм нахвърляла из двора стари саксии, да ги мия и в същото време си шия и пола, защото спешно имам нужда от нов дизайн!, и си мисля, че и прозорците са яко мръсни, Жоро обявява: "баба Бинка (майка му, не обичам думата "свекърва", звучи ми лошо, а моята е мила и добра (какъв късмет!!!), затова избягвам да използвам думата, б.а.) е пратила рецептата за домашна юфка!"
Казва го с особен ентусиазъм и аз се сещам за разказите му как като бил дете майка му и нейните три сестри отивали при баба му и там на двора, на една мноого голяма маса точели едни мноого големи кори за юфка, после ги сушали на едни мноого бели чаршафи, начупвали корите и ги разпределяли в пликове и ето ти мноого вкусна ДОМАШНА ЮФКА. Представям си всичко това леко в стил "Синема Парадизо" на Джузепе Торнаторе:)

баба Бинка с трите си по-малки сестри и майка си (1949)

Аз лично нямам никакви добри спомени от юфка, никога не съм я обичала особено, никак даже! Но Жоро споменава запичане във фурна и още няколко неща, от което стигам до извода, че въпреки многото общи неща в нашето детство, като "Ну, погоди" и "Бързи, смели, сръчни", само на някакви си 14 километра един от друг под наименование "юфка" сме консумирали две коренно различни неща...

Юфката май не търпи отлагане, Жоро вече запретва ръкави...Еми явно градинарството, шиенето и подреждането отново се отлагат...
Признавам, в рецептата на баба Бинка има един смущаващ елемент: към тестото на юфката се прибавя пепел! Ясно защо, само не ми е ясно откъде да я вземем. Понеже не правим количество за цял сезон или цял полк, този път пропускаме пепелта, но ми е интересно. Ели, сестрата на Жоро, даде добра идея: нали идва сезона на барбекютата, може би в най-скоро време ще се сдобия с пепел и ще я направим пак, съвсем á la баба Бинка:) А може би най-правилно е да я наречем на баба Лена, майката на баба Бинка, даже може би на нейната баба...защото рецептата със сигурност е предавана от поколение на поколение и така стигна и до нас...Дано един ден и Дади да направи юфка на семейството си, където и да се намира по света...Пепел все ще се намери:)

Рецептата дословно, както ни я прати баба Бинка:
В марля се слагат 2-3 супени лъжици пепел и се завързва.
Пуска се в 1 литър вряла вода и се оставя докато стане хладка.
Изважда се марлята, и след като водата се утаи се изсипва в друг съд, за да се отстрани утаилата се пепел.
Към хладката вода се прибавят 1-2 супени лъжици сол.
В пресято брашно се прави кладенче, където се слагат 30 бр. яйца, предварително разбити.
С яйцата и водата се замесва тесто като за баница.
Правят се топчета, които се намазват с олио, за да не хващат коричка докато чакат да бъдат разточени.
Точат се не много тънко, корите се разстилат на слъце да изсъхнат.
От топлото корите сами се натрошават.
След това ювката се доизсушава на сянка и се прибира на проветриво място за зимата.
Тази пропорция е за много голямо количество - за цяла зима.

И понеже не ми се вярва да правиш юфка за цяла зима/пролет или който и да е друг сезон, ето и моето предложение, от което стават някъде 4 големи, до шест по-скромни порции:

Продукти за тестото:
400 гр. брашно
3 яйца
малко вода

Правиш брашното на купичка, в която чукваш трите яйца и ги разбъркваш в брашното, прибавяш 1-2 лъжици вода и месиш, докато се получи хомогенно тесто. За да провериш дали е достатъчно гъсто, натискаш го с пръст. Ако по пръста ти не полепне брашно, значи е готово за месене. Ако е много меко, добавяш още брашно, ако пък е много твърдо (това е по-вероятното), то тогава прибавяш още малко вода. Тестото се прави на топка, меси се 5 минути, след което се завива се във фолио и се оставя 15 минути да почива.


Разточване:
Късаш топки колкото мандарина от тестото и ги разточваш на малко по-дебели кори от тези за баница. Първоначално използвахме смесена техника: първо на машинката за домашна паста, след това ръчно, но може и само ръчно да разточиш корите, а ако имаш машинка, това ще ти спести малко време:)


Най-добре да приготвиш корите вечер, за да изсъхнат през нощта на кухненската маса.
Изсъхналите кори натрошаваш на малки парчета.


Готвене:
Във вряща подсолена вода сваряваш юфката докато омекне, около 15-20 минути. След това я изцеждаш от водата, слагаш я в голяма купа и прибавяш 100-125 гр. масло, натрошаваш още толкова сирене и прибавяш захар на вкус (2-3 лъжици).


Разбъркваш добре и прехвърляш в тавичка. Запичаш около 20 минути в предварително загрята фурна, докато стане златиста отгоре.

Да ви е сладко!


Наистина стана много вкусна, препоръчвам ви я за неделна закуска.