Как действат времето и разстоянието на приятелството? Спонтанният отговор е: зле. Но като се замисля, трябва да опровергая себе си:
С Юлето се знаем от деца: в София сме съседки (бивши, защото и тя вече не живее в България), ходехме в едно начално училище, после си загубихме следите. После отново се срещнахме, най-ненадейно, в Будапеща...След като тя се премести от Унгария, отново ни се разделиха пътищата. Сега се виждаме за малко през лятото, когато тя си дойде от Германия, аз от Унгария...и въпреки това говорим един език и нямам предвид само това, че комуникацията ни протича на български...
А това ме обнадеждава, че страницата на Fornelo "На гости", изпълнява своето предназначение: въпреки разстоянието да споделяме: спомени, преживявания, мисли и не на последно място...рецепти, разбира се! И така да продължаваме и "подхранваме":) Приятелството.

Ето и писмото на Юлето:

"Като малка винаги обичах Великден. Огромно удоволствие ми доставяше боядисването на яйцата. А след това и традиционното чукане с яйца. Единственото, което не понасях на този празник е месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнята в забранена зона за мен в продължение на 24 часа. Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат. И само ако понечех да вляза от вътре се чуваха гласовете им. Топлото щяло да излезе и нямало да станат козунаците.Та по този повод предлагам една лесна за изпълнение рецепта, която няма да стресира членовете на семейството ви.

Продукти:
1 кг. бяло брашно
30-40 гр. мая
6 яйца
2-3 пакетчета ванилия
250 гр. маргарин - може да се комбинира маргарин и масло, но общото количество трябва да е 250 гр.
250 мл. прясно мляко. 300 гр. захар
кората на един лимон
есенция - ром за стафидите
стафиди и орехи по желание

Брашното се пресява.
В отделен съд се забърква маята с 1 ч.л. захар, 2 ч.л. брашно, малко мляко и една щипка сол - любимата ми мерна единица.
6-те яйца, ванилията, кората от лимона, захарта и млакото разбивам в съд, в който след това ще меся козунака. След като захарта се разтопи добре постепенно прибавям брашното и втасалата мая. Когато замеся добре тестото постепенно прибавям разтопената мазнина. Продължавам да меся. Постепенно тестото започва да се отделя от съда, което означава, че е готово.


Прибавям стафидите и орехите и продължавам да меся, за да се разпределят равномерно. Оставям тестото да втаса.


Загрявам фурната на 160-180 градуса и когато тестото е увеличило обема си двойно го изсипвам в предварително намазания съд и слагам във фурната да се пече около 20-30 мин."

фото: Далиани
Вчера направих козунаците. Получиха се два, единият от които днес опитахме (и изядохме...) Не успях да се абстрахирам напълно от досегашния си опит и стрес и въпреки хубавото време, изпозатворих прозорците и не допуснах дори Нели да влезе вкъщи...


Но иначе във всичко послушах напътствията на Юлия, единственото, в което се отклоних, че ги пекох по-дълго, около 40 минути. Явно е въпрос и на фурна...
Но рецептата е страхотна: няма удряне на тестото в работния плот, няма го типичното бъхтане със скромен резултат: на всичкото отгоре станаха много красиви и, разбира се вкусни.

Благодаря ти Юле, от името на всички, които посетиха и ще посетят тази страница!
Весели празници на всички!