Като чуя "свети Георги" и винаги се сещам за една сцена в "Мера според мера": Руси Чанев е коленичил пред икона на свети Георги и и говори: "Свети Георгеее, свети Георгеее...". Сещате ли се?
Винаги се чудя: Бъдни Вечер и Коледа празнуваме като католиците, а не заедно със сърбите и руснаците началото на януари. А празника на Св. Георги не е като при тях, на 24 април, а на 6 май...?! Книгата на Елена Огнянова "Традиции и празници в България" ми даде обяснение. Според нея въпреки изравняването ни с Грегорианския календар през 1968 година, този празник продължили да празнуват на 6 май, "защото добил голяма известност като празник на пастира".
По-нататък чета: "...В този ден всеки дом прави жертвоприношение - агне, в чест на свети Георги. Агнето винаги се избира мъжко, обикновено то е първото, родено през новатa година...Преди да заколят гергьовското агне, четат му молитва. То е със запалени свещи на рогата, а на шията с окачен венец. Заколването става винаги на определено място, близо до къщата. По опръсканата с кръв стена гадаят дали ще е здрава и плодородна годината..."
Доста езическо, бих казала...


Вкъщи не стигнахме до такива кръвопролития...Просто отидох до турчина: имаме си един месар турчин в Будапеща и искаме ли агнешко или кайма за кюфтета, хоп при него. Той винаги ни гледа благо и аха, аха да ни проговори на турски: усеща, че сме "напред в материала"- унгарците чак напоследък почват да приготвят агнешко, a сме и едни такива ваклички...чуди се човека:)

Та значи отидох при турчина и се завърнах с една солидна агнешка плешка...Дали горкото не се е родило още миналата година? Във всеки случай бая едричко е било това агънце. Но спирам с такива подробности, да не ви убия апетита...

Рецепта:

1 агнешка плешка
зехтинец
сол
смлян кимион
шафран
пресен розмаринг и мащерка
1 глава чесън + 2-3 скилидки

От предната вечер намазвам месото с зехтина, в който съм сложила подправките (без розмаринга и мащерката), солта и 2-3 скилидки пресован чесън.
Оставям го да "преспи" в хладилника.
На другия ден, преди да го увия плътно във фолио правя разрези по повърхността му и втривам в тях листенца розмаринг, мащерка и главата чесън, смачкана заедно с люспите.


Предварително загрявам силно фурната. Опаковам добре плешката, слагам я в тавата на фурната (поради липса на друга голяма тава в моето домакинство), намалявам фурната на 170 градуса и пека три часа. След това махам фолиото внимателно, защото месото е пуснало сок и може да се залееш и опариш и запичам още до ½ час, да хване и коричка.


Довечера ще го поднеса на нашия именник със запечени пресни картофки и ливанска салата от булгур. Но за това ще си говорим друг път:), сега съм вече зверски гладна...


Рисунката, от която използвам фрагмент, е дело на Дарина Христова, надявам се да не се сърди...