Остров Лимнос, заедно с о.Самотраки и о.Гьокчеада (бивш Имброс)-в днешно време два от тях са гръцки, а единия турски, в древноста това са били тракийските острови - образува тройката на ветровитите острови в Егейско море. Затова хълмовете на Лимнос са осеяни с останки от вятърни мелници.
За заклети плажуващи, които като мен обичат да се излежават по плажа, не ги препоръчвам. Макар че ето днес вятъра не ми продуха ушите, нито пък ме затрупа пясъка за 10 минути...Въпреки такива и подобни несгоди, много ми харесва, а Жоро и Дади, които дори в такива идеални за мързелуване условия не могат да стоят със скръстени ръце поне не скучаят, а цепят водата кой с кайт, кой със сърф. Блазя им на ентусиазма и енергията! Аз се оттеглих на няколко километра навътре в сушата, на сенчестата тераса на едно кафене, както съм си с пясъка по краката, кеф! Ще пия гръцко кафе (тук трябва да се внимава с наименованието на турското кафе:) и ще си поблея, макар че точно сега няма много какво: местните хора си почиват вкъщи (задължителната средиземноморска сиеста), а останалите са на плажа...
Още не познавам добре острова, но предчувствам все хубави неща. Къщата, в която живеем е бившото кафене на село Лихна (Lyhna), на самото площадче на селцето, срещу църквата и до местното кръчме, което върти Андроники - една засмяна гръцка баба, с която се сприятелихме веднага. Кой твърди, че езиковата бариера съществува!?
Къщата ни е собственост на Ангелики: гъркиня по произход, която от 40 години живее и работи в Лондон.
Купила я е преди няколко години, реставрилала я и сега като пенсионерка прекарва доста време тук: Malamo Cottage.
Веднага изпихме по чаша ципуро заедно и се разговорихме. Сродна душа! Преди да дадем съгласието си "за по ципуро" поискахме разяснение: " It's strong ouzo", в български превод- анасонлийка.
Все още не мога да проумея разликата между ципуро и узо: на вкус и цвят е същото, пие се по същия начин, разредено със студена вода. В ресторантите е малко по-скъпо от узото и ти го носят в малки, много симпатични бутилчици, дозата в тях е 2 напитки.
Не обичам да не знам нищо за нови места, на които пребивавам. Решавам да се пообразовам, отварям Wikipedia:
"Островът в древни времена е бил посветен на бога на огъня и защитник на ковачите Хефест, който според мита паднал на Лемнос. Хефест бил хвърлен от Олимп от баща си Зевс, който му се ядосал, че защитил майка си -Хера при поредния спор между божествените съпрузи. След като цял ден се е носил из простора, паднал на острова при залез слънце. Този мит вероятно е свързан с активната вулканична дейност на острова. Според една от легендите, бог Хефест е построил коваческата си работилница в дълбините на Мосихлос – действащ в праисторическата епоха вулкан.
Легендите гласят, че първият цар на острова е бил Тоант (гръцки Θόας- Тоас) син на бог Дионисий и Ариадна (дъщерята на критския цар Минос помогнала на Тезей да убие Минотавъра). По време на царуването на Тоант, мъжете на острова пренебрегнали култовите ритуали в почит на Афродита и богинята на красотата ги наказала да имат много лоша телесна миризма, така че съпругите им да не могат да се приближават до тях. Тогава мъжете си докарали наложници от съседна Тракия,а жените им така се ядосали, че убили всички мъже на острова, изхвърляйки ги върху морските скали от нос Петасос.
Само бащата на Хипсипила, царя Тоант се спасил, благодарение на дъщеря си, която го скрила. След време Хипсипила, вече като царица, посрещнала топло аргонавтите, които пътували в търсене на Златното руно. След омъжването на Хипсипила с водача на аргонавтите Язон им се родили двама сина – Евней и Неврофонон (Аполодор, I, 9, 17). Според друга легенда, при пристигането си аргонавтите намерили, че острова е обитаван само от жени, които твърдели, че мъжете им са на война. Скоро обаче Язон и неговите сподвижници разбират, че жените са убили съпрузите си и се канят да убият и нечаканите си гости.
Явно не са успяли, защото на острова има мъжка популация, населяваща предимно терасите на кафенетата:) б.а.
Поради близостта си до Троя, островът е често споменат в Илиада във връзка с едно или друго събитие свързано с Троянската война. Епитетите които Омир е използвал за о-в Лемнос са: Лемнос божествен, свещен, благоухаещ, анемоеса (пострадал от вятъра), остров на ветровете, огнен..."
Места, които си струва да посетиш:
Ресторанта на Varos Village, където на всяка цена трябва да пробваш Мидите със сирене и Агнешките кюфтенца ("Кефтелакис":), с домашно кисело мляко с чесън, придружени с доматен дип (не знам с каква дума може да се замести "dip", "сос", да речем). Без да преувеличавам: Божествени!!!
Ако ти се хапва риба: кея на Kotsinas и в редицата от таверни, подредени до морето, последната, на Йоргос, с най-цветните маси. Можеш да влезеш в кухнята и да се запознаеш лично с рибата, олицетворение на вечерята ти. Моята беше един барбун, настанен удобно сред камари лед, който след това чевръсто скочи на скарата. Не пропускай и "октопод в оцетен сос", въпреки, че е твърде реалистичен, струва си да преодолееш шока от гледката и да го опиташ.
Ако ти се хапват домашни гозби, като пържени тиквички и пълнен патладжан, печени зелени чушки с печено сиренце отгоре, то приседни в центъра на село Контопули, в местната кръчма. Не е изключено на съседната маса да дреме някой местен дядо, но на мен лично от това още повече ми се услади. Насреща ще се наслаждаваш на гледката на централния площад с палми. Под тях намират подслон малкото туристи, дошли дотук. Въобще Лимнос не е пренаселен с туристи, което е голямо негово преимущество пред други гръцки острови.
Има много плажове, което също гарантира спокойствието ти: няма опастност до теб на плажа да се търкулне шумна група туристи. А местните, както навсякъде в подобна ситуация, не ходят на плаж. В морето можеш да ги видиш единствено отдалеч, в някоя рибарска лодка. Макар че вчера лично срещнахме един от тях, въоръжен с харпун, при скалите между двата плажа Фанараки: Фанараки Микро и Фанараки Мегало, т.е Големия и Малкия Фанараки.
А "фанараки" е "фЕнераки", т. е. фенер и наименованието им идва от морския фар, който е на скалистия нос между двата залива.
Всеки ден откриваме нови територии. След Фанараки отново си казахме, че по - красиво и спокойно място за плаж няма. И ето че на следващия ден вече го намерихме: полуостров Факос, в долната част на острова.
Факос е защитен природен парк, обитаван от 2 вида сокол: Falco naumanni и Falco eleonorae
В морето около полуострова намират убежище морски костенурки, тюлени монаси и делфини. Обграждат го стръмни цветни вулканични крайбрежни скали, които тук-таме полягат в малки пусти плажчета.
Тишината е невероятна, хрумва ми, че вероятно на някой от тях Тетида, майката на Ахил, го е хванала за петата и го е потопила в морето...
Това е територията на "kehagias", овчарите на Лимнос. Единствения черен път се вие между склонове пшеница, чието злато тук- там е прорязано от тъмно кафявите каменни стени на някоя кошара. В малкото сенки на обрулени от вятъра дървета са се приютили, плътно една до друга, овци. Срещаме и един кон, и няколко телета, явно свикнали на тукашната жега.
Пътят към самия полуостров минава през село Tsimandria. Ако минеш през него по пладне, въобще не подозираш какво превъплъщение претърпява площада му всяка вечер, когато пътят на колите оттам е почти немислим: на него се разполагат маси и столове, а в ресторантите му сервират прясно агнешко печено.
По принцип не съм любител на свинското месо, но тяхната панчета не е за пропускане. С какво вино се придружава всичко това: червеното местно вино не е нищо особено, но е приятно. Най-известното им вино е бяло, "Лимния Ги", което означава "Земята на Лимнос". Твърдят, че тя, почвата, излекувала Филоктет, водач на воини със седем кораба и чудесен стрелец с лък, който след като бил ухапан от змия и страдал от болки, бил изоставен от ахейците на острова. А виното с това име е леко и "пивко", имам чувството, че наистина откривам в него вкуса на острова: дъха на стоплената червена земя, примесен с този на напечена от слънцето зелена смокиня и олеандри. (моля специалистите да Ми простят това лирично и крайно непрофесионално сравнение:)
И естествено типичната за Гърция рецина: бяло вино, примесено с иглоистни смоли, което придава така специфичния и вкус. На острова имат собствено производство, може да се пие навсякъде, помага да преживееш жегите през деня и е добро начало на всяка вечеря. Съветвам ви да не си носите за вкъщи. Това е една от напитките, които "не вървят" на друго място, освен там, където са "родени".
За малко да забравя: навсякъде, заедно със сметката ти носят чиния с плодове, най-често ледено студена диня, но още праскови, кайсии. В Тsimandria получихме друго: сладко от огромни сини сливи, без костилки, които плуваха в "собствен сос":)
Виктор оттогава ежедневно по няколко пъти въздиша за това сладко и казва на Ката: "Baby, когато не мисля за сладкото от сливи, мисля за теб". Истината е, че и моите мисли се въртят около него и сe чудя как преди утре да напуснем острова да се сдобия с рецептата...
