Неотдавна една приятна статия в Бакхус отново ме наведе на мисли, и позитивни, и малко тъжни за нас, българите пръснати по света и за това какво правим (успешно) там, където сме и какво не правим във и за България. Ние с Деси сме, както се определяме сами, емигранти първа генерация. От тези сме, които дигнаха с първата значителна вълна в края на 80-те и началото на 90-те. От тези сме, които вече две десетилетия градят живот на друго място, смея да твърдя, с успех. От тези сме, които вече имат деца тийнейджъри, деца, или родени, или израснали далеч от България, поемащи по свой път, който по-скоро не пресича Балканите ..

Сега в България е в ход поредната вълна от млади емигранти, които ще потърсят знания, възможности и евентуално по-смислен живот навън от своята страна. А България ще се лиши от ценната част на още едно поколение, което е способно да я насочи към нормалност.

Дотук с мрачните мисли. Оптимистичните са, че макар и отдалечено във времето, опита, знанията, ако щете осъществените мечти на огромна част от тези BG-emigrés ще рикошират обратно в България. Ние лично смятаме, че един ден ще се върнем. И ще действаме :)

Всъщност не точно с това смятах да ви занимавам тук, а да спомена едно приятно българско местенце в Барселона. Казва се Bànitsa :) И се е нагърбило с поне две нелеки задачи - да развие в нови посоки концепцията "баница" (без майтап :)) и да е адекватен представител на българското на място и във време, където и когато понятието България е най-малкото мътничко и с кални нюанси .. Respect! :)

снимки: Bànitsa

Скоро сигурно пак ще прескочим до Барселона и със сигурност ще минем за по bànitsa при Михаела :)

И вие като имате път натам, check it out. A до тогава вижте сайта им: www.banitsa.es

jordi