08 август 2011
Изчезващият град
СОФИЯ


Рано-рано се изстрелвам от леглото, с което хвърлям в пълна почуда баща ми, който преди 9.30-10 не очаква да ме срещне из апартамента, още по-малко сресана и в пълно бойно снаряжение. Плана е с Жоро да се разходим и поснимаме "изчезващият град". Така наричаме една част на София: от канала, някъде от Лъвов мост нагоре, от двете страни на Мария Луиза. Естествено и Женският пазар е включен във фотосесията.


На пазара цари оживление. От един дядо си купувам китка босилек, ей така, за мирис.


А то мирис иначе има: къде на топли баници, къде на пъпеши, на места на гнило. Шляпам в локви и се дивя! Пазарите по принцип могат да бъдат и туристическа дестинация, но този е "екзотичен" без да бъде фотогеничен. А иначе доматите са като в приказките: цяла Средна и Западна Европа да обиколиш, няма да намериш такива!


Минаваме покрай църквата "Св. Кирил и Методи". Навремето пред нея е било обособено площадче, с пейки, където с торбите от пазара да поседнеш, да починеш. Сега обраслия буреняк къта отпадъци от всякакво естество. Добре, за подръжката на сградите трябват пари, но по какъв начин това къде си изхвърляш мазната хартия от баницата или фаса е свързано с материалното ти положение?! Приповдигнатото ми настроение бързо изменя амплитудата си. Още повече, като съзирам как смятат да "осъвременят" пазара.


Не знам кой дава идеите, досещам се кой ги одобрява, но и дете на 5 години може да прецени, че двата стила нямат много общо.
Но какво пък, стара София и без това е на път да изчезне и тогава няма да има дисонанс между красивите, макар и порутени сгради и новите грозотии.


Няма да има и с какво да се гордеем, нито пък с какво да се идентифицираме. А в тоновете стъкло, които напоследък са на мода ще се оглеждаме: ние, хората без минало...





РУСЕ
Чувам се с моя приятелка по телефона и споделям, че заминавам за Русе, защото "копнея да видя нещо красиво". Тя, кореняк-софианец, не без завист (благородна, разбира се) в гласа се съгласява, че там сетивата ми ще си починат от гледката на неугледна София. Само майка ми, русенката, е скептична...
Оказва се, че явлението "изчезващият град" ме съпътства и тук.
Русе се е превърнал от "града на 60-те кораба" в града на пластмасовата дограма!!!


Съгласна съм, тя е най-евтината, но е ТОТАЛНО несъвместима със старите русенски къщи!!!


Разкрасила е и иначе добре поддържаната Симеонова къща, в която днес се помещава Католическата Никополска Епархия. Не ми се вярва Епархията да няма средства за дървени прозорци...


Всъщност пластмасова дограма (и пластмасови реклами) краси дори и Доходното...


Въобще типичните русенски къщи са сбутани сред новото строителство и изнемогват под напора на собствените си години и стъклото и бетона, които ги притискат от всички страни.


Тръгвам нагоре по Александровска, след Халите, към Младежкия парк. В последната и отсечка преди парка, където дядо ме водеше всеки ден, когато бях малка, от дясната страна имаше една романтична редица от къщи, строени някъде началото на миналия век, с малки дворчета пред двуетажните им фасади. Сега са много трудно разпознаваеми: пред тях, лепнати за фасадите им има странни пристройки в стил "направи си сам", в които продават от зарзават до пици и чорапи. На ъгъла на Александровска и майор Узунов самотно стои последната останка, която не са пристроили, затова пък зад нея застрашително се извисява строеж...


Има табела "продава се" и телефон. Набирам номера. Разговора е още по- шокиращ от гледката. Обясняват ми, че мога да си построя ( на място, колкото носна кърпичка и на първа линия, където височината на сградите е не повече от 10 метра) 7-етажен блок с подземен гараж и че от тази приказна сделка ще спечеля 1 милион евро. На въпроса, какво ще стане с къщата ми обясняват, че няма стойност, не е паметник на културата и е великодушен подарък към сделката.


Напушва ме смях, ама ми се и плаче и почвам да ставам смешна и сантиментална: не милеят ли русенците за архитектурното си наследство и от сорта. Отговарят ми, че от нещо трябва да се живее. Какво да кажа повече...Но моля някой да ми каже името на главния архитект на Русе, да го прокълна или поне напсувам!


Продължавам през парка с леко качено кръвно налягане. Слава богу, вазата е все още на мястото си, за повече от 50 години никой не и е клъцнал главата...По-навътре в парка вече става по-приключенско, а да стигнеш до Музея на транспорта вече си е цяло преживяване, казано на модерен български, истински adventure.) Някъде четох, че България е на челно място в Европа по "приключенски туризъм". Дали пък не са имали предвид това и подобни преживявания?! Тъпча треволяка около музея и усилено гледам в краката си за змии. На стената на музея се мъдри плоча: "Паметник на културата с национално значение".


Благодаря за информацията, че иначе по нищо не му личи значимостта, напротив!

оградата на музея
Ето, оттук има гледка към насрещния бряг на Дунава и Румъния, където кокетно синее някаква прясно реставрирана сграда. Може и да не е с национално значение, но изглежда спретнато...А прашните и ръждясали музейни експонати на нашия музей ако до няколко години не се ремонтират ще ходят за скрап...


(И нека кажа нещо позитивно: самата сградата на музея е потегната).

Аз обаче не мирясвам: оттук завличам Жоро в Пантеона, който също съм посещавала като дете. И тогава не ми се беше харесал, но поне ми изглеждаше по-импозантно.
Пантеона е болната тема на Русе. Ако сте гледали старият български филм "Понеделник сутрин" (доколкото си спомням беше забранен по времето на соца), знаете защо. Той е сниман в Русе и често в кадър е църквата "Вси светии". Невероятна! Е, на нейно място се мъдри сега Пантеона: специално е разрушена, за да го вдигнат. Евала!


И не само това: от гробниците около нея са извадени костите на Захари Стоянов, Любен Каравелов, Панайот Волов и още над 400 български възрожденци, за да бъдат преместени в Пантеона. Злите езици твърдят, че за изваждането са извадени, но... кой знае къде са?!
Днес гробницата на Захари Стоянов изглежда така:



Най-тъжното е, че на хората май не им прави впечатление. Попитахме уредника на Пантеона, защо гробницата на Захари Стоянов е в такова състояние. Отговори ни с реторичен въпрос: "Що, кво и е? Има и ограда!" Явно тя е в добър вид...Или да се радваме, че може и по-лошо да е...
А на плочата на Любен Каравелов в Пантеона, освен изкуствена роза се мъдри синя пластмасова кофа, в която унило се процежда вода от тавана. Слушаме тържествени маршове и вдъхваме мириса на мухъл.


Впоследствие разбираме, че общината е имала не малък бюджет за оправянето на Пантеона и двата парка в близост. Кой знае защо, това не се е случило...

Знаете ли, не ми се пише повече, не ми харесва тона на поста ми, но друг не мога да възпроизведа. Ако някой има желание за коментар, нека довърши текста както намери за добре.

Прилагам още снимки:

останки от гробница около Пантеона



още едно културно наследство...



какво предстои: "приятното" съчетание на ново и старо...

и един вече жив пример за "хармония" между нова и стара архитектура

единствената запазена крепостна врата на Русе, ако не бяха приятели да ме заведат, никога нямаше да я намеря...

къщата на брата на Атанас Буров, до 1989 г. Пионерски Дворец, сега развалина...

на Александровска

край Дунава

фрагменти от Изчезващият град

 

 

подобни
коментар
Име:
Email:
 
Stefan
10 август 2011

Stefan Georgiev заболя ме, въпреки предупреждението. Усещането за непредотвратима разруха е силно депресиращо! По-страшна е разрухата в ценностната ни система, защото парите дето ги няма се наливат в пошлата субкултура.
преди 5 часа · Харесва ми
Milena
10 август 2011
Desi, za sujalenie mnogo e istinsko.....
Daliani
11 август 2011
това е толкова тъжно!
Мариана
21 август 2011
Здрасти, Деси!Хубава статия, малко болна тема, но все си мисля, че би трябвало да има начин нещата да не са толкова трагични. И това зависи и от нас самите. Предлагам ти да изпратиш тези снимки заедно с текста до общинарите в Русе и да поискаш обяснение. Сигурна съм, че ако си много настоятелна ще раздвижиш поне малко нещата. Ще пробваш ли?
Деси
05 септември 2011
Здрасти, Марианче! Чак сега успях да видя "писмото" ти, извинявай, но сервера на който e Fornelo се беше сринал...Да, права си, зависи и от нас самите. И аз така мисля, затова ги и пиша тези мои впечатления...
През октомври в Русе, както и в цяла България ще има общински избори, дотогава няма смисъл: сегашните общинари чакат да им изтече мандата. Но дано следващите, ще видим...
Мариана
05 септември 2011
Ура, сайтът се върна :))) Аз си мислех, че си решила да приключиш с него, Деси, и ми стана мъчно :) (Нали хората на изкуството взимат понякога такива спонтанни кардинални решения) :)) И тъкмо случайно видях сом в Кауфланд и си казвам, е да, ама няма рецепта вече :)) И разни други неща, които си бях набелязала за по-късно. ..
Значи се върна!!Добре си ни дошла отново на гости! В очакване сме на много нови снимки, разкази за пътешествия и ястия. Приятна вечер :)!! ( И разбира се, че чушките се запарват най -добре в тенджера с капак...Този найлон кой знае какви вредни съединения прехвърля в чушките, дума да не става...)
Деси
06 септември 2011
Как ще се откажа от Fornelo-то!? Просто технически проблеми...
И благодаря за подкрепата: за тенджерата с капак:)
Рейхан
08 октомври 2011
Никога няма да успея да намеря отговор на един въпрос.
Толкова недалновидни ли са били хората преди век че са построили такива шедьоври на изкуството, такава архитектура ? Нека в стъклените фасади в центъра на Русе се оглеждат тези, позволили това кощунство и посегателство и дано видят отражението на своите празни глави. Жалко
Деси
11 октомври 2011
Здравей, Рейхан. Жалко, да, това е точната дума...И все пак в мен се таи и надежда, че може да променим нещо, било то и в малък мащаб, в нашата собствена микросфера. Ако всеки постъпи така, може би пък...не е съвсем късно. Така че все пак завършвам с "дано", а не с "жалко":)
Благодаря за интереса ти към моя блог.
Email адресът ти е: