Помните ли първите "апрески" през 80-те години? Моите бяха червени, с бели връзки, лесно ми се мокреха краката в тях и тогава изваждах дунапрена им да се суши...
Въобще ни ми е и хрумвало тогава, че апрески всъщност са две думи и значението им не се изчерпва с дебелите тромавки ботушки, а означава "après-ski", демек "след ски" и си е цяло социално явление, характерно за ски културата в Алпите.


В днешно време включва много неща: общо взето всичко, което можеш да правиш след приключване на ските за деня, най-вече пиене, хапване и всякакъв вид "социален живот", дъра-бъра с други като теб, по възможност все още облечени в скиорски екипи. Включва и последното питие на път "за вкъщи" в rélais-тo (фр.)/ hütte-то(нем.)/ на италиански не знам как се казва "капанчето" на пистата. Там вече събират шезлонгите (ето ти още една френска дума в родния език!), но ти сипват един калвадос. И докато си го посръбваш и съучастнически се споглеждаш с други като теб, "замръкнали" на пистата с чаша в ръка, спират и влека.


Обичам внезапната тишина, която се спуска над склона, заедно с последните кóси слънчеви лъчи. Топлината им, подплатена с тази на калвадоса те кара да замижиш от удоволствие. После бързаш надолу, направо летиш, да изпревариш мрака. При колата изхлузваш ски-обувките и усещането за летене продължава още малко, докато не свикнеш отново с размера на краката си. Междувременно си мислиш как всичко е въпрос на гледна точка: защо ли и друг път да не усещаш така леки крайниците си?!... А сърцето си?...

Та това е "après-ski", а в моята трактовка към него се приобщи и една екстра супер бърза супа, която ни помогна да не умрем от глад в периода след топлия душ след ските (après ski-те:) и преди вечерята.



Картофена супа "après-ski"

1 глава лук
600-700 гр. картофи
жълтъка на едно голяяямо яйце (или два малки жълтъка)
125 гр. кисело мляко
сол и черен пипер
връзка копър
по лъжица фромаж блан (fromage blan) за всяка порция
зехтин

Нарязваш лука на ситно, запържваш го в лъжица-две зехтин докато стане прозрачен. Добавяш картофите, нарязани на кубчета и заливаш с вода, колкото да ги покрие. Вариш, докато омекнат (но внимаваш да не се разкашкат). След това прибавяш киселото мляко, в което си разбил жълтъка, солиш и вариш още няколко минути. Махаш от огъня и поръсваш с дребно нарязаният копър и смлян черен пипер.

Общо взето, супата на мама, обаче има един трик, с който я пофренчих: преди сервиране слагаш лъжица фромаж блан. Става чудна!


Услади ми се поне колкото калвадоса преди час...

Тук, вече залъгали глада, спокойно чакаме вечерята:)