Тези пости започват малко да ме мъчат: не неяденето на месо (аз и иначе не съм от месоядните), не и готвенето, а ежедневното: "какво да наготвя днес???" Сигурно знаеш за какво гороря...В такива моменти на липса на вдъхновение, в друг случай хвърлям едни кюфтета на скарата. Но сега не може...Така че или разтварям готварските книги или разтварям шкафовете и тършувам.
Така попаднах на половин пакет нахут, сгушен надълбоко в дъното на чекмеджето. Накиснах го да пренощува във вода, пък после ще му мисля...


Ако от мен зависеше, така би си останал: много обичам да го хрупкам суров, но вече омекнал. За малко даже се вживявам: как поднасям на Дади и Жоро по една купичка, пълна със суров нахут и си тананикам "чичериборшооо"- любима моя дума на унгарски :))

Вместо това изпълнявам (е, не дословно, на това не съм способна) инструкциите от книгата ми "Le meilleure du Maroc".
Във всички рецепти, в които нахута не е от консерва има една точка, която винаги ми се е струвала странна и не я изпълнявам...Там пише нещо от рода на: след като сте изкиснали нахута, МАХНЕТЕ ципата му. Или ОБЕЛЕТЕ. Или нещо подобно, но със същото значение...Не ми се вярва човек да има половин ден за такава акция. И толкова здрави нерви...
Но този път съм твърдо решена да го направя! След първия половин час, в който зрънце по зрънце беля нахута, предавам щафетата на Далиани...Тук на снимката се усмихва все още, но не за дълго:))


А след това, докато го хапваме сладко се опитвам да се убедя, че не е било напразно. Но истината е, че и без да го белиш, нахута си е много вкусен. Препоръчвам ти да си спестиш този труд. Или да ползваш консерва:)

А ето и рецептата:

1 глава лук, нарязана на дребно
2 лъжици зехтин
1-2 скилидки чесън, също нарязани на дребно
1 кафена лъжичка смлян кимион
½ к.л. канела
½ к.л. куркума
½ к.л. червен пипер (може и лютив)
½ к.л. захар
400 гр. домати за готвене (консерва)
800 гр. нахут (ако не е от консерва, предварително изкиснат във вода)
10 малки доматчета (не е задължително)
1 китка пресен магданоз
½ китка пресен кориандер (само ако обичаш специфичният му вкус)
сол, пипер


Приготвяне:

В една тенджепа загряваш зехтина, запържваш лука, след няколко минтути добавяш чесъна и подправките (без солта, захарта и пресните подправки). Бъркаш с дървена лъжица няколко минути, след което добавяш доматената консерва, сол и захар. Оставяш за 20-тина минути на слаб огън. Междувременно отцеждаш нахута, измиваш го (ако е от консерва) и го прибавяш към доматите в тенджерата. Вари се още 20-25 минути, ако много се сгъсти соса, добавяш малко вода. Пет минути преди сваляне от огъня добавяш чери доматчетата и веднага преди да го махнеш от котлона нарязаният на дребно магданоз и кориандер. Поднасяш с кус кус или хрупкав хляб.